Не ви разбирам „нежни душици“ .
Не ви разбирам, дребни мушици,
пърхащи някъде в псевдопространството,
гдето не идват големите птици.
Мъча се някак да ви усетя.
Мъча се – някак, дано се сетя,
какво рисувате с бледите точици,
гдето не парят, а пък уж светят.
Не ви разбирам дребни мушици.
Но и не трябва.
Летя със птици.
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница (Смолянско) | Възраст: зряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Едно детско стихотворение от 1987 година, което съм написал за добричката ми дъщеря Надя 😀 – – – Казват ми във къщи, че не съм добричка, а пък всичко върша вече сам-самичка. Сутрин рано ставам, Прочетете повече…
Бях забравил, че съм написал това. Всъщност за втори път забравям за това стихче, ама няма да обяснявам как се забравя два пъти едно нещо. – Днес се отказвам от всичко написано! Вече не искам Прочетете повече…
Днес пуснах едно свое стихче във Facebook, та реших да го покажа и в списанието си. Граматическа несъвместимост Думата е слуга на лъжата, ласкателка на мечтите, а мълчанието – тежко злато, когато говорят очите. „Обичам Прочетете повече…