Интернетът като интелектуален, културен и духовен уравнител

6
СТАТИСТИКА НА ИНТЕРНЕТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ В СВЕТА
РегиониНаселение 2009г.Internet Потреб.
Дек. 31, 2000
Internet Потр.
Последни данни
В проценти
(% население)
Растеж
2000-2009
Users %
of Table
Африка991,002,3424,514,40086,217,9008.7 %1,809.8 %4.8 %
Азия3,808,070,503114,304,000764,435,90020.1 %568.8 %42.4 %
Европа803,850,858105,096,093425,773,57153.0 %305.1 %23.6 %
Близкият Изток202,687,0053,284,80058,309,54628.8 %1,675.1 %3.2 %
Северна Америка340,831,831108,096,800259,561,00076.2 %140.1 %14.4 %
Лат. Америка/Кариби586,662,46818,068,919186,922,05031.9 %934.5 %10.4 %
Океания/Австралия34,700,2017,620,48021,110,49060.8 %177.0 %1.2 %
ОБЩО ЗА СВЕТА6,767,805,208360,985,4921,802,330,45726.6 %399.3 %100.0 %

(Статистиката е от Internet World Stats)

Разгледайте внимателно горната таблица.
Тя показва статистиката на Интернет потребителите в света.

Интернет отдавна не е само информационна среда.
Той е вече (и най-вече) социална среда. Място за живот.

Не се подсмихвайте иронично и не бързайте към клавиатурата, за да ми кажете колко грешни са изводите ми.

Най-човешкият белег е способността ни да общуваме със слово.
Словото ни е извело от животното и ни е направило хора с духовни, морални, интелектуални и културни ценности, които всекидневно обменяме поежду си.
Ние живеем чрез словото, което ни обогатява духовно, интелектуално и културно.
Животът ни без словото се определя с думичката съществуване.

Значи ние, Интернет потребителите, живеем и в Интернет като социална структура и среда.

От всичките 803,850,858 Европейци, 425,773,571 живеят и в Интернет.
Ако приемем, че това са хора с прилично финансово, интелектуално и културно състояние, то би значело, че  по-големият процент от движещата сила на Европа живее и в Интернет.

Най-голямата полза от това е, че всеки има лесен достъп до информация и култура.
Най-голямата вреда е, че всеки има възможността да влияе на тази информация и култура.

Културният, интелектуален и духовен прогрес е воден от нуждата низините да се издигнат на нивото на висините.
Върховете низспускат светлината на своите ценности към низините и така ги приближават към себе си.
Забележете думичката низспускат и приближават.
Дистанцията в това приближаване държи ценностите, морала и културата живи и стойностни.
Защото дистанция предполага стремеж към извисяване, стремеж към върховете.
Културата трябва да осветлява, а не да слиза в низините.
Само така дистанцията се запазва и стремежът остава животворящ.

Уви, Интернетът, като лесно достъпна общителна среда, унищожава дистанцията между върховете и низините.
В Интернет върховете се съвокупляват с низините и раждат платото на посредствеността.
Творците на култура и духовни ценности, подмамени от възможността да направят своите ценности лесно достъпни за тълпата, слизат при нея, предлагайки й онова, която тя иска, а не онова, което й е нужно.

Когато една мъдрост се постави в тълпата, тя се приема не като хранителен хляб, а като накит за украса.
Тълпата обича да се украсява с чужди ценности и когато го прави, мъдростта се ползва като клише и се превръща в кич.
Ето ви няколко цитата извадени от така наречения Facebook status:

Единственият начин да имаш приятели е да бъдеш приятел.

Можеш да постигнеш всичко, което искаш в живота, като просто помогнеш на достатъчно други хора да постигнат онова, което искат. – Зиг Зиглар

Не можеш да определиш среща на вятъра, но можеш да оставиш прозореца отворен.

Уни-формата не трябва да прави ума униформен.

Да обичаш значи да надминеш себе си.

Да одобряваш и да приемаш самия себе си в настоящия момент – това е ключът към положителните промени.

Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай! Помни, че всеки ден от живота ти е специален!.

Всеки човек, подобно на луната има своя неосветена страна, която не показва никога.

Моля ви не се обиждайте, ако сте познали себе си в някой от горните цитати.
Нищо лично нямам към никого, а и нищо от горното не е ваше.
Това е отвара от окосена билка, и тя нито има вашия вкус, нито пък аромата на живата билка.
Клише с аромат на кич…

“Виртуал” е прякорът на Интернета сред Българите.
Виртуалът не бил истински, а виртуален свят и живот(!)
Кой е истинският живот, оня в който думите ви се чуват, или онзи в който се четат?
И коя е истинската култура, тази “на хартия”, или тази в Интернет?
Коя е истинската Библия, хартиената, или електронната, и кой е истинският Христос, познатият от църквата, или познатият ви от Интернет?
Къде е границата между РЕАЛЕН и ВИРТУАЛЕН свят и въобще, можем ли да делим живота по този начин?

Лесната възможност човек да публикува и да бъде познаван, отваря глада на егото.
Познавам много интелигентни и културни хора, които са или биха могли да бъдат творци, и които с творчеството си могат или биха могли да влияят.
Забелязвам как техният глад за аудитория, ги кара да слязат долу при тълпата, прекарвайки своите ценности през нейната призма.
Приятели, не може да поставите диамант в евтина обковка и да се надявате да създадете шедьовър.
Ще създадете кич.
И това се прави в днешно време.
Човешката култура се равнява с тълпата.
Затова и водачи са ви медийни палячовци като Берлускони и пожарникари-охранители като Борисов.
Творите чалга и полицейски песнички, мятате клишета на тезгяха за обща лапачка, ръкопляскате на стихоплетсва, Бог не излиза от устата ви, за да влезе в душата ви, слушате рап, почитате Холивуд, гледате порно и не знаете как се прави любов, а любовта бъркате със страст.
Не всички, но мнозинството от вас.

Обичам да говоря и пиша във второ лице множествено число и така да се отделям от онова, което не харесвам.
При все това, пиша го не за тълпата, а за онези, които стоят над нея.

Всяка стока има своята цена само сред богати купувачи.
Не хвърляйте бисери на свинете, защото те не могат да ги оценят, стъпкват ги и ги покриват с мръсотията си.
Демокрация в културата няма.
Демокрацията е за политиката, но и там властват богатите.
В културата трябва да има аристокрация и плебеи.
Трябва да има дистанция, за да има висота.
Само тогава културата е стойностна.
Популизмът в културата ражда кич, принизява твореца и го смесва с тълпата.
Културната аристокрация трябва да се отдели от плебса!
Културата не е поле за толерантност и демократична търпимост.

– – –

Ние Българите сме особен сорт.
Като свята личност сме, преди своето просветление.
Не помним кои сме и какво сме дали от себе си, но Бог помни доброто ни.
Забравата ни е превърнала в послушна тълпа, не помнеща първенството си, но Бог помни.
Пътят, назад към нашето първенство, минава през нашата култура и духовност.
Трябват ни лидери аристократи.

Споделете, ако ви е харесало

6
Оставете Мнение

avatar
2 Коментари
4 Отговори на коментари
0 Следящи разговора
 
Най-гласуван коментар
Гореща нишка от коментари
4 Автори на коментари
stirSidnikamTrudenCandysays Скорошни автори на коментари
  Запиши се за отговори  
най-нови най-стари най-гласувани
Уведоми ме за
Candysays
Гост
Candysays

Тук си много прав и съм напълно съгласна с тебе. Което си е така – така си е.. Понякога смътно усещам този процес, друг път съзнателно си давам сметка за него. Струва ми се, че е труден, ако не и невъзможен, пътят назад.. Както винаги. Значи ще трябва да се търси и намери ново решение, принадлежащо на бъдещето.

Sidnikam
Гост
Sidnikam

Загуба на интелигентност
Който иска да си осигури аплодисментите на масите,трябва да се ориентира към най-ниската граница на интелигентността и да се откаже от логически аргументи.Споделянето на преживяното с другите повишава вълнението.Масата е лековерна и се отнася безкритично-непрекъснато потвърждавано наблюдение-към сменящи се оратори,колкото и да си противоречат твърденията им…Ернесто Граси..