Нещо като отворено писмо до Г-н Веселин Тодоров

Вчера прочетох chitanka. info ще победи! от Веселин ТОДОРОВ: Председател на УС на асоциация „Българска книга“.
Убедителността на г-н председателя за малко не ме накара да изтрия цялата Трудна Библиотека и никога повече да не поливам глупавите си стремежи и надежди за една по-интелигентна и културна България.

Обаче се спрях.
Викам си, абе не може да съм толкова смотан, че да не видя какво зло съм донесъл с тази библиотека.
Може пък председателят да се опитва да виртуозничи на струните на смотаната псевдоинтелигентност.
Замислих се още малко, и реших, че е първото – не съм смотан.

Цитат:

И че най-сетне законите в България действат.

Тласък на няколкогодишната дискусия даде акцията на ГДБОП, с която беше разбит най-активният пиратски сайт за книги. И всичко това по сигнал на издателите, преводачите, художниците, писателите и други безпрос-ветници (в смисъл на противници на четенето, и по-общо на просветата). Апологетите на свободното четене се позовават на чл. 24 от Закона за авторското право и сродните му права. Там се разрешава безвъзмездно възпроизвеждане на книги от публичните библиотеки, ако са за образователни и научни цели. Не са чели обаче целия закон, в който ясно се казва, че това право е само за публичните библиотеки и образователните институции и възпроизвеждане означава снимане с копирна техника.

Г-н Председател, или говорите през главата си, или интелигентността ви не е достатъчна, за да прецени нашата.
Споменатият член 24 в точките 9 и 10 гласи:

9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани
произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов
шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

Сега, не знам какво иска да внуши г-н председателят с думичката „публични„.
Да не би да искате да кажете държавни, г-н председател, или такива дето са си платили да бъдат общодостъпни, или пък библиотеки, които плащат данък за това, че не правят печалба с книгите, които отдават за четене.
Да, ама законите не се тълкуват със синонимни думички, и ако е написано ОБЩОДОСТЪПНИ, то значи ОБЩОДОСТЪПНИ, и библиотека значи библиотека, ако не е уточнено с коя точка от закона трябва да тълкуваме значението на тази думичка.

Да, въпросната Читанка.инфо не е пиратски сайт според точката на закона.
Господин председателят Веселин ТОДОРОВ се опитва да вмени вина, опитва се да внуши отрицателно отношение и осъдителност, неклеветявайки с не припознатите от закона думички „пират“ и „сайт“.

Хайде да поразмишляваме защо думичката в закона е ОБЩОДОСТЪПНИ а не публични, държавни, или регистрирани по някакъв закон библиотеки.
Ми то е много просто, бе господин председателю.
Извън България има много повече Българи отколкото в нейните граници.
Всички тези Българи, вън от България, са част от Българската нация, част от културата й и част от онези, които са ПЛАЩАЛИ за тази култура.
Тия граждани също имат право на достъп до Българското културно наследство.
В ЮАР няма книжки печатани от „Труд“ и защитени с купени от „Труд“ авторски права.
Понякога ми се налага да прочета нещо, отнасящо се към моите занимания, проучвания, или просто така, за обща култура.
Ако Национална Библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ имаше отдел с електронни копия на нужните ми книги, аз бих си ги свалил от там.
Доколкото разбирам, вие, господин председателю, сте склонен да се съгласите със закона, АКО той би се отнасял за Националната Библиотека или някоя друга библиотека, по смисъла вложен в тази думичка от близкото ни социалистическо минало.
Е да, но Националната Библиотека очевидно не се грижи за Българите вън от България и София.
НО, забележете, ако го правеше, тя не би се различавала от „пиратския сайт“ Читанка.
Тя би била ОБЩОДОСТЪПНА в Интернет и не би събирала такси за рагистрация и отдаване, защото би било против закона, да взема пари за книги, чиито авторски права не притежава.
Народната Библиотака, ако имаше общодостъпен отдел за електронни копия на книгите, издавани в България, би била същата като „пиратския сайт“ Читанка.
Загубите на прекупвачите на авторски права биха били същите.

Та, г-н председателю, ако толкова сте загрижен за законноста, първо прочетете внимателно закона, и ако сте убеден, в синонимната неточност на ползваните в закона думички, бихте могли да се обърнете към Народното Събрани, за поправки в закона.
Предложете да бъде определен фонд за Националната Библиотека, който да закупи сканиращи апарати и всичко необходимо за една електронна библиотека, която да е ОБЩОДОСТЪПНА и безплатно да предлага всички книги, издавани някога и сега в България.
Това би било напълно законосъобразно.
При предложението си подчертайте, че тази електронна секция на Националната Библиотека, не трябва да бъде като библиотеката на Google.
Google правят пари със съдържанието и услугите си, рекламирайки на всяка своя страница.
Google са ДЛЪЖНИ да спазват закона, който изрично подчертава: ако това не служи за търговски цели.
(Ако аз бях писал закона, бих добавил и „или с цел извличане на печалба“, защото пари се правят не само от продажаба на електронни копия на книги, но и от рекламите в електронната библиотека и в книгите.)
Та, Google хич не се притесняват от издателите и притежателите на авторски права, а от законите, които изключват правенето на пари с електронни книги, когато те са включени като съдържание, поместено в рекламна среда.

Цитат:

Никак не било честно, че библиотеките можели да дават книгите безплатно, а пиратските сайтове – не. Но и тук има разочароваща новина. Директива 92/ЮО/ЕИО задължава библиотеките да плащат за безплатното предоставяне на книги по системата за права за публично отдаване (Public lending rights). България е една от малкото страни в Европа, в която тази система не работи. Просто защото законодателството ни не е направено в съответствие с европейското… А държави като Белгия, с подобно на нашето население, събират годишно по 5-6 млн. евро от тези права. Сигурно защото в Белгия са по-глупави от нас. Може да очакваме скоро алчните издатели да се разправят и с библиотеките.

Забелязва се пристрастието ви към определението „пиратски“, г-н председателю.
Тази евтина техника за обществено манипулиране ви поставя доста по-ниско от интелектуалното ниво на защитниците на „Читанка“.
Би трябвало да се сетите, че те са над средното интелектуално ниво, при което са необходими по-фини методи за промивка и манипулация.
Както и да е…
Не съм юрист, но предполагам, че УМНИТЕ Европейци събират lending fee (такса за публично отдаване) само за онези услуги (отдаване), които се заплащат или изискват регистрационна такса.
Никой закон не прибира данъци и такси за дейности, които не носят печалба.
Ако библиотеката не изисква регистрационна такса и/или такса за отдаване, тя не би трябвало да пълни хазната с пари, които не е спечелила.

Ама хайде да не се впускаме в правни спорове.
Що не си поприказваме за морал, етика и култура.
Да почнем от Културата.
Всяко произведение написано от Българин или Българка е заплатено с парите на нацията, които (пари) са обучили, окултурили и обгрижили Българския автор.
Ние Българите сме СЪЗДАЛИ нашите Автори, с нашите пари, внимание, любов и грижи.
Творчеството на нашите автори е отплата към нас Българите.
Ние не искаме това творчество безплатно, разбира се, и си плащаме за него, веднъж като си купим книгата, втори път като си я копираме на DVD (с таксите включени в цената на дисковете и записвачката) и ако решим да си го принтираме, плащаме с таксата включена в цената на копирната машина.
Хайде сметнете сега, колко пъти всеки от нас е платил „пиратското“ копие на книгата свалена от „пиратския сайт“ Читанка.

Живеем в технологичен век, в който скоростта на комуникациите отдавна не е тази на пощенския конски фургон.
Времето ни е стотици пъти по-скъпо от времето през средните векове.
Преди години можех да срещна приятеля си и да му дам назаем книгата, която съм купил.
Днес му я изпращам по електронната поща.
Имам ли право да заема на приятелят си книгата която съм закупил?
Никой не може да ми го забрани.
Имам ли право да я копирам? Разбира се, че имам това право.
Мога ли вместо оригинала, да заема на приятеля си копието на книгата.
Кой може да ми го забрани?
На колко човека имам право да заема книгата, която съм закупил от „Труд“.
На колкото си поискам.
Законът ми го позволява, ако не ползвам книгата за генериране на печалба.
Моята библиотека е в моя личен Интернет сайт.
Аз обичам и уважавам всички и законът ми позволява да отдавам книгите си не само на приятели, но и на непознати.
Законът ми позволява да имам ОБЩОДОСТЪПНА Библиотека, която всеки може да ползва безплатно.

Няма пиратство.
Има приятелство и грижа за културата.

Пиратско е отношението на купувачите на авторски права, които се опитват да заграбят националното културно богатство и да печалбарстват с Българската Култура.
Не е лошо да правите пари от НАШАТА Култура, доколкото парите, които правите от нея я поливат и я правят да расте и плодоноси.
Вие трябва да сте сеячите на култура.
Когато платите за семето и го посеете, трябва да го отгледате в богата реколта, която да изхранва не само вас, но да пълни и хамбарите за гладния за знания Български народ.
Ако не го правите, скоро България ще затъпее и ще трябва да си изнесете бизнеса в УМНАТА Белгия, където хората ще имат не само пари но и нуждата да си купят вашите книжки.

Морал и етика…
Не е морално и етично в една държава като България, където хората все още броят стотинките, да наричате жадните за знание с обидната дума „пирати“.
Още по-неморално и срамно за нацията ни е, когато това определение идва от издателствата на книги и от председателя на УС на асоциация „Българска книга“.
Аз се срамувам за вас, г-н ТОДОРОВ.

Срамувам се и за управниците ни, които подеха срамната кампания срещу електронните библиотеки в България.
Хак да им е безкултурието, но е недопустимо и срамно да не зачиташ законите, които трябва да пазиш и употребяваш за добруването на нацията.

Вместо това пазителите на законите, приеха поръчката и манипулативно поднесоха на обществото изкривена интерпретация на закона.
Подсолиха манджата с думичката „пирати“ пробутаха несъществуващата в закона думичка „публични“ (библиотеки), и подковаха интересите на купувачите на авторски права.

Ще завърша с един съвет към търговците на култура.

Ако ще търгувате, правете го честно.
Когато някой автор дойде при вас и каже, че иска да ви се продаде, трябва да му кажете следното:
„Уважаеми културисте, ще те купим, но на по ниска цена, защото ако творчеството ти е безценно, ти няма да ни се продаваш, а ще чакаш ние да дойдем и да ти предложим пари, за да издадем няколко хиляди от безценните ти книжки.
Освен това, времената се промениха и оскъпиха. Хората бързат да правят пари и да живеят, и вече ползват Интернет и мобилни телефони. Твоите бисери там са безплатни, защото се ползват за изследвания, проучвания, анализи и ограмотяване, които законът третира като безплатни нужди, защото са в основата на човешкия прогрес.
От което следва, че нашите печалби ще намалеят с няколко процента, които ще вземем от твоя джоб.
Ако искаш, г-н авторе, можем да ти отпечатама колкото бройки ти трябват, без да те купуваме, а ти си прави сметката.
Ще ти начислим само 10% печалба върху материалите и труда и 10% за разпространението на културното ти наследство.“

Ако сте толкова (много) честни и толкова (малко) алчни, законът, културата, джобовете и душите на всички страни от „пиратския спор“ ще са в пълнотата си.

С Уважение (което се надявам да заслужите):
Николай Сисоев-Труден