Нещо като отворено писмо до Г-н Веселин Тодоров
Убедителността на г-н председателя за малко не ме накара да изтрия цялата Трудна Библиотека и никога повече да не поливам глупавите си стремежи и надежди за една по-интелигентна и културна България.
Обаче се спрях.
Викам си, абе не може да съм толкова смотан, че да не видя какво зло съм донесъл с тази библиотека.
Може пък председателят да се опитва да виртуозничи на струните на смотаната псевдоинтелигентност.
Замислих се още малко, и реших, че е първото – не съм смотан.
Цитат:
И че най-сетне законите в България действат.
Тласък на няколкогодишната дискусия даде акцията на ГДБОП, с която беше разбит най-активният пиратски сайт за книги. И всичко това по сигнал на издателите, преводачите, художниците, писателите и други безпрос-ветници (в смисъл на противници на четенето, и по-общо на просветата). Апологетите на свободното четене се позовават на чл. 24 от Закона за авторското право и сродните му права. Там се разрешава безвъзмездно възпроизвеждане на книги от публичните библиотеки, ако са за образователни и научни цели. Не са чели обаче целия закон, в който ясно се казва, че това право е само за публичните библиотеки и образователните институции и възпроизвеждане означава снимане с копирна техника.
Г-н Председател, или говорите през главата си, или интелигентността ви не е достатъчна, за да прецени нашата.
Споменатият член 24 в точките 9 и 10 гласи:
9. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2005 г.) възпроизвеждането на вече публикувани
произведения от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения, музеи и архивни учреждения, с учебна цел или с цел съхраняване на произведението, ако това не служи за търговски цели;
10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов
шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;