“Аве, майна, този лайф е толкова шорт, че ако трябва да едитваме всеки ерор, няма да ни остане време за креация”

Сигурно нещо подобно се върти в главиците на онези, които моделират извайват милата ни родна реч, като език за лапане, а не за творчество и любов.
След десетина години езикът ни ще е импотентен безсилен за поетичната душевност на Българина и Българката.
Или е обратното, нашата душевност рефлектира се отразява в нашия език.

Дали традиционните враждебни нагласи към не-своето не ни пречат да погледнем с по-други очи на широко навлизащите в речта ни английски думи и изрази и да приемем този процес като естествен? (Павлина Върбанова)

Горната препратка към писаницата на Павлинчето, ме кара да се замисля за мързеливия български интелект ум, който много естествено и удобно побира един голям проблем в едно толкова късо изречение.
Защо да се мъчим с езика и да го мъчим, щом можем да го ползваме за къде по лесното му предназначение функция – ГЪЛТАНЕ.
Гълтайте каквото ви се подава, и хич и не гледайте с други очи на подаденото. Най-добре си затворете очите и гълтайте.

коучинг, бриифинг, кликвам, линквам, стречинг, фешън, фреш, анотация, компилация, презентация, ирелевантен…
Можете да добавите хиляди от тези “нови български думи”, и страшното е, че повечето от вас ще го приемат за нормално обогатяване на речта, но само малцина от вас ще се съгласят, че е нормално “Български” да се изписва с главно “Б”, вместо с малко “б”, както е определено от българската граматика…
Апропо Та като споменах, защо според вас не се хванат нашите езиковеди и да поправят Българското самочувствие с едно главно Б за Българките, Българите и всичко Българско?
Дали пък не се опитват да ни натрапят това малко “б” като “дефолтно” състояние.
Защото е по-лесно да ръчкаш с остена една изпразнена от достойнството си българска овца, вместо да водиш с примера си един Български Народ. И Народ трябва да е с главна буква, та ако не уважение, то поне размисъл и страх да предизвиква в овчарите на нацията, докато не станат Водачи със своя пример.

До тук може и да съм звучал патетично приповдигнато за някои от моите читатели, но нека ви попитам нещо – знаете ли какви са тези думички:

предимство
предимствен
обноски
приемлив
приемливост
книжнина (литература)
познавач
чакалня
дъждобран
сегашно време
минало (заминало, преминало) време
вестник
вестникар
часовник (сахат)
четец (читател)
пратеник
лекарство
забележка
цветарник
кланица
свръзка
деен
дейност
деец
бездеен
бездейност
съдейност
отговорник
разноски

Български думички, нали?
Ама какви?

Измислени думички са това.
Да, И-З-М-И-С-Л-Е-Н-И.
Това са думички, които Иван Богоров е измислил и въвел в нашия Български език.
ОК Добре, не ги е изсмукал от пръстите си, но ги е екстрактнал извлякъл, създал от корените на Българския език.
В началото са го подигравали, че не приема привнесеното от чуждиците многоцветие на българския език, но постепенно приели тези думички и днес никой не се и пита откъде идват те.
Знаете ли колко смешна е била думичката “влак”, когато се е опитвала да измести “трен” от нашия език?
Но днес никой не смее да измисля думички, защото всички са затлъстяли в гордото си ЕГО АЗ и на всички им е по-лесно да са ИНТЕЛИГЕНТНИ с чуждия език, отколкото умни със своя си.

Спомням си баба ми като казваше, че някой си говорил толкова умно, та чак не го разбирала.
Умниците на това се радват – колкото по-малко ги разбира простолюдието, толкова по-умни са те в собствените си неумити очи.

Предполагам, че ще има много коментари мнения, които ще ми навират в носа развитието на съвременния език, който е зависим от културата, политиката, технологиите и комплицирания сложния съвременен живот.

Съгласен съм, че езикът се обогатява, но трябва да дадем дефиниция определение на “обогатява”.
Обогатяваме ли езика, когато заменяме Български думи с чуждици.
Богатство ли е да имаме кликвам вместо щраквам, креация вместо творение, презентация вместо представяне, анотация вместо обяснителна бележка (обяснение)?
Всеки език има определени особености специфика, които не му позволяват желаната свобода. От там и нуждата от заемки на чуждици.
Би било смешно да се опитваме да заменим “култура” или “традиция” с наши си Български думи.
Никой не иска това.
Но и не би трябвало да сме доволни от присъствието на кибрита в нашия език, при положение, че си имаме такива звучни и красиви думи като паливо или огниво.

В контекста на казаното в този ред на мисли, бих искал да поумуваме върху ефекта влиянието на езика върху нашето мислене.

Българският език е много по беден на брой думи от Английския и безспорно по-неудобен за образуване на нови думи и фрази, необходими за обозначаване на нововъзникнали понятия.
Ако разгледате листа с новите думи и изрази в Английския език, ще видите колко трудно е тези думи и изрази да бъдат “измислени” на Български език.
Защо е така?
Защото нашият език е обяснителен език, един вид, дълъг език имаме ние Българите.
Трябва да изречем повече думи, за да кажем нещо, но и казаното съдържа по-пълна картина, макар на пръв поглед това да не си личи.
В Английския език има доста дълги думи, но нашите като цяло са по-дълги, неподлежащи на удобно съкращаване и комбиниране съчетаване с друга дума.
Дори да можем да създадем подобни на новите Английски думи, съзнанието ни не ги приема като нещо свое.
Те ни звучат прекалено чепати, грозни и неудобни, за да ги приемем.
Съзнанието ни не се съгласява да измисли нещо толкова грозно.
Тогава се обръщаме към чуждицата.
Тя не е наша дума, съзнанието ни не я приема като грозна наша измислица, а като удобна неутрална чуждица.
Очевидно на съзнанието му е по-удобно да е плагиат отколкото бездарен съчинител на думи.
Какъв е изходът в такъв случай?
Ние хем не искаме да измисляме грозни думи, хем се противим на чуждите.

Като изключим просташките заменки на наши съществуващи и удобни думи с чужди, ние обикновено приемаме липсващи в езика ни технически думи и думи с научно значение.
Предполагам, че в повечето случаи чуждицата е незаменяема с Българска дума и приемането й е неизбежно.
Но в много случаи само нашият мързел и умствена слабост са виновниците за замърсяването на езика ни.
Сигурно сега би ни било много трудно да измислим дума за аероплан, но ето че си имаме самолет.
И когато мислим за самолет, ние мислим като за нещо Българско.
Ето как езикът влияе на мисленето: самолет=Българско, аероплан=чуждо.
Колкото повече чуждо има в речта ни, толкова по-ниско самочувствие имаме ние.
Но това е най-малката беда.
По-горе казах, че ние имаме дълъг (обяснителен) език.
Дългият ни език оформя и нашата способност да мислим в дълбочина, изваждайки от мисълта ни обяснявания предмет и поднасяйки го в пълнотата му и в най-удобният за възприемане вид.
Тази особеност на езика ни, ни е направила в известна степен по-умни, по-чувствителни, по-чувствени, по-приемащи, по-даващи от другите народи.
Това не е гъделичкане по националното ни самочувствие.
Това е истина, която е изявена през хилядолетията в културата ни, в душевността ни, в творчеството ни и във всичко за което се сетите.
Силата на един народ не се вижда в това, което той показва днес, а в онова, което е оставил след себе си.
Каква сила има днес в една 200 годишна империя, която утре ще рухне.
А колко повече сила има в един народ минал през хилядолетия, оставил култура и традиции, и скромно продължаващ напред покрай руините на велики империи.
Е, ние сме един такъв народ, но ако не опазим езика си, ще си отидем безславно като лешояд, умиращ от глад до оглозгания труп на големия мъртъв звяр.

Та да резюмирам събера всичко в едно изречение:
Не опростачвайте родния си език, за да не възпитате с него простаци, които се хранят с мърша.

Подобни Писаници:

Споделете, ако ви е харесало

Труден

Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Йоханесбург/ЮАР | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява

Оставете Мнение

Бъдете първи с мнението си!

avatar
  Запиши се за отговори  
Уведоми ме за