Секс, или правене на любов
Секс, или правене на любов
Преди няколко дни, моят приятел @ivaylovs ме попита в Twitter, защо се разграничавам от църквата за „сексуален контакт в рамки“.
Twitter е добро място за кратки разговори, но аз предпочитам по подобни въпроси да не бъда поставян в рамка от 144 знака.

Та защо се разграничавам от църквата за „сексуалния контакт в рамки“.
Първо, не обичам рамките.
Като видя правило и ограничение, имам усещането, че съм третиран като престъпник или грешник.
Щото правилата и законите са за престъпниците и грешниците.
А аз не съм никой от тези два човешки вида.

Ама хайде да видим какво казва Библията за предбрачния секс
Аммм… май нищо не казва.
Библията говори много за сексуалния морал, но нищо не може да откриете в нея, като забрана за предбрачния секс.
Естествено, извънбрачния секс е прелюбодеяние и е неморално деяние, а аз никога не съм бил против морала.
Сключили сте брачен договор или просто сте си дали дума – вие сте се обрекли един на друг и всяка лъжа, всяка проява на неуважение, всяка изневяра е престъпване на свещенния съпружески оброк.
Сексуалната вярност не е закон, не е правило, а естествен израз на любов и уважение.
Изневярата е толкова низко деяние, колкото и да откраднеш парите на човека, който ти се е доверил да му ги пазиш..
Дори по-лошо!

Изневярата е проява на слабост, на липса на контрол, на просташка лакомия и ненаситност, на разюзданост, на неморалност.

Предполагам обаче, че Ивчо ме пита за сексът преди брака, като го бърка с извънбрачния секс.
Нямам представа как църквата е решила, че това е неморално и от коя част в Библията е „изсмукала“ тази забрана.
Църковниците трябва да се сетят, че мнозина не искат да се женят или омъжват и забраната за секс преди брака ги осъжда на липса на ласки, близост и секс, който в чистата си форма е израз на пълно себеотдаване на любимия човек.
Сексът като израз на любов е проява на пълно доверие и себеотдаване на любимия човек.
Екстазът на тялото е външна проява на духовния екстаз, и в такива случаи казваме, че правим любов (не секс).
Секс правим за удоволствие.
Когато правим любов, телата и духът се сливат в едно, извисяват се над земното, времето и мисълта.

Сега, ако вземем да го мислим на дребно, темата за секса извиква много въпроси:

  • защо исляма позволява многоженството, а християнството го забранява?
  • защо религиите не вземат под внимание физиологичната нужда за секс
  • защо да нямаме извънбрачна връзка, ако брачния ни партньор не задоволява сексуалните ни нужди?
  • и въобще защо трябва да поставяме рамки на секса?

Всички морални и житейски правила са родени от нуждата за контрол на личността.
Като кажем „контрол“, мнозина виждат в тази думичка отнемане на свободата, но всъщност контролът в много от случаите гарантира свобода и сигурност в обществото.
Освен това правилата не са абсолютен закон.

Понеже арабите са били нехигиеничен народ, дадено им е правилото да си измиват ръцете до лактите, но ако няма вода за пиене, измиването до лактите е смъртоносно правило.
Многоженството в исляма, идващ от арабите, е резултат на тяхната войнстеност и жестокост, която е била причина за войни, в които мъжете са умирали, а жените числено са ги превъзхождали. Добро е било тогава, да вземеш жената на убития си брат или приятел, но днес, когато жените са повече това правило е вредно за мъжете, защото богатия има няколко жени, а бедния живее без половинка.

Вредно ли е многоженството?
Според мен е вредно, защото при него любовта на духа се бърка с любовта на тялото.
Човешкият дух е като аромат от цвете.
Духне вятър и разпръсне аромата, и той (ароматът) започва да се скита по света.
Един ден среща себе си и си казва „о, това е част от мен, преди да ме разпръсне вятърът, и аз отново ставам едно с нея, отново съм завършен и съвършен в цялостта си“.
Така мъжът среща своята половинка в жената и жената в мъжа.
Ароматът на роза е добър, и ароматът на теменужка е добър, но те не са едно.
Можеш да поставиш няколко аромата в една ваза, но те не са Едно, допълват се, но не са цяло.
Розата винаги ще срещне себе си в розата, а теменужката ще намери себе си в теменужката.

Когато ароматът срещне себе си, той се съединява със себе си без правила, а поради естеството си, и така мъжът се съединява със жената, а едва по-после отива да заяви пред обществото „ние сме едно, и го поставяме на хартия, за онези, които не го знаят, но ние знаем, че сме едно и не ни трябва документ за това“.

Случва се така, че някои са забравили себе си и не помнят аромата си.
Срещнат добър аромат и си казват, ето това ми харесва, и се съединят, но след време виждат, че това отсреща не е от мен, не е Аз и естествено идва разлъката.
И това не е лошо, но не трябва да обвиняваме другия, че е друг аромат.
Ако има кого да виним, то това сме ние, че сме забравили аромата си, и сме се съединили с другия поради харесването си, а не поради любовта, съдържаща се и изявена в Единството на душите ни.

Не забравяйте, че църквата се е изродила в контролираща институция с цел забогатяване.
В Библията няма една думичка против секс преди брака, но те са решили, че нуждата за секс е добър повод за женитба, от която се правят пари и паство.
Но пък църквата удобно забравя забраната за даване на пари с лихва, забраната за убийство (войни), забраната за лъжа, забраната за насилие и прочие неудобни за властта забрани.

Та, обратно към секса;
Аз не съм против предбрачния секс, но твърдо съм против извънбрачния секс (изневярата).
Сега, мнозина хитреци, сладострастници и лакомници ще ми кажат, че ако не са открили своя аромат в съпружеската половинка, редно е да потърсят аромата си извън брака.
Да, редно е, и е позволено, но в момента в който сте разбрали, че партньорът ви не ви допълва като аромат, вие трябва да му го кажете, и да поискате да бъдете освободен от съпружеския оброк.
Погрижете се за щастието на другия и едва тогава тръгнете да търсите своето.
И не забравяйте, че с непълноценното си присъствие на чужд аромат в живота на другия, вие сте му отнели ценно време да намери своя си аромат.
Обичайте човека с когото сте делили живота си в търсене на себе си.

И понеже тази писаница е за секса, ще завърша с думите:
в живота си може да срещнете мнозина, за които да кажете „прави страхотен секс“, но може да срещнете само един, който/която да прави „страхотна любов“, и това ще е ароматът, който търсите.

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаБизнес с духовните стремежи на хората
следваща писаницаПречките които ни помагат в живота
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
2 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари
Объркан
Объркан
27.08.2012 13:05

Страхотна и наистина ясна статия, която повече хора трябва да прочетат!
Аз също имам прекрасен брак и тя е единствената ми жена, но напоследък постоянно ме дразни желанието да опитам нещо различно… Не мога да се разбера??? Но според теб защо ще е проблем да имам един-два секса за да задоволя тялото и желанията си? Какво всъщност е прелюбодейството? Когато правиш секс само заради тялото, не разпиляваш любовта, която е най-важното в нашия свят.