Твърдението в заглавието е валидно за 90% от моите приятели.
Аз съм 100% приятел, но само 10% от онези на които съм приятел ми отговарят със същото приятелство.

Ей сега ще ви кажа какво имам предвид.

Ето, да кажем, ние сме приятели.
Вие сте ме харесали от няколкото разговора или мои писаници, които сте прочели.
Пили сме и сме яли на една маса и сме си допаднали по всичко до което сме се взаимо-докоснали.
Приятели!
И един ден, когато си мислите, че сте стигнали до висотите на своите интелектуални или духовни ценности аз ви приземявам не, ами ви разбивам долу в пустинята на вашето невежество с една дума „СМОТАНЯК“.

Аз знам сега какво си мислите.
„Как ти може да знаеш за моето невежество, бе-е-е-е!? Ами ако ти си невежият смотаняк? А?“
И вече не сте ми приятел/ка.

Но аз не съм се отрекъл от вас.
Аз съм същият приятел, който толкова харесвахте преди да станете смотаняк.
Ако съм ви приятел, то е защото не сте били смотаняк.
Аз не уважаваам смотаняците.
И когато един ден видя, че се превръщате в такъв, аз искам да спася приятеля си, и ви казвам:
„Виж какво приятелю, превърнал си се в смотаняк. Върни се към себе си.“

Е, не винаги така пряко го казвам, но „приятелите“ много точно ме разбират.
Уви, не така точно реагират…
Не знам защо така се получава.
Всъщност знам, но не ми се иска да е така.
Явно смотанякът преобладава в 90% от онези на които съм приятел и най-естествената реакция е тази на смотаняка; обида, спорове, скандали, заклеймяване, отричане от „онзи, който мислех, че ми е приятел“.

Сигурно си мислите, че имам конкретен повод за тази писаница.
Не, нямам, но ако 90% от приятелите ми са смотаняци, аз живея всекидневно с рискът да бъда отречен.
Много е трудно да живееш с приятели, които са потенциални смотаняци и които всеки момент биха се отрекли от теб, защото си искал да ги спасиш от невежеството в което живеят.

Ще ви кажа един признак по който да измерите своето невежество.
Ако тази писаница ви се струва обидна, вие сте невеж смотаняк.
Обидата е най-доброто мерило на невежеството.
Обидата идва от гордостта, от неспособността на егото да приеме своето несъвършенство.
А какво по смотано от ГОРД ЧОВЕК?
И преди да започнете спор за стойността на човешката гордост, помислете си за стойността на човешкото смирение.

Мили приятели, не бъдете смотаняци.

Приятелството е като златото.
Можеш да го загубиш всеки момент, ако човекът, който го държи се отрече от теб.
Ако вие държите в ръцете си това злато, обичайте човекът, който рискува да го загуби, посочвайки слабостите, грешките и невежеството ви.
Този човек държи вашето злато.
Не се отричайте лековерно от него.

А онзи, който си мълчи и се съгласява с вас в невежеството ви, не държи злато, а мръсотия, която ще ви изсипе, когато се насити от златото ви.

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаПростота, Простотия и Съвършенство
следваща писаницаКлише
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
20 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари
Sabina Vladikin
25.09.2009 13:39

ха-ха, че то това е приятелство, другото си е лицемерно поддържане на „добри“отношения и запълване на емоционални дупки. но все пак си мисля, че е хубаво и да се прецени преди това как точно да се каже „ти си смотаняк“ на конкретният човек, за да има посланието смисъл

Труден
Отговор на  Sabina Vladikin
25.09.2009 15:47

Разбира се, добре е да изберем най-подходящият начин за поднасяне на думичката „смотаняк“ 😀
ОК, не е задължително приятелят да е смотаняк, но много често най-неприятният начин е най-полезен.

Кремена Джорджева
Кремена Джорджева
26.09.2009 10:27

Според мен човекът не се е променил, не е станал смотаняк. Той е такъв какъвто си е. Но до един момент се е ограничавал в поведението и изявленията си. Вследствие обаче на моето утвърждаващо и позитивно към неговата личност отношение, той разширява границите на поведението си, приближава се до моите и дори навлиза в личното ми пространство повече, отколкото аз съм склонна да допусна.
Ако всеки има усета и дисциплината да се самоограничава, отношенията биха били по-щадящи, но и всъщото време по-хладни. Всеки сам избира поведението си… и последиците от него.
Поздрави!

Труден
26.09.2009 16:14

Според мен човекът не се е променил, не е станал смотаняк. Той е такъв какъвто си е.

Вярно е, човек не се променя, но минава през различни стадии в своето развитие (за да стигне там до където му е определено).
Приятелската забележка е част от процеса, но много често в „смотаният стадий“ приятелят действа като смотаняк.
А може и това да му е крайната точка – превръщане в смотаняк 😀

Nikolay Kolev
27.09.2009 2:29

Е, за мен „смотаняк“ по принцип, не е обидна дума. Много качествени хора са определяни от другите като „смотани“. Затова „смотаняк“ може да се приеме като похвала. Така или иначе, само глупците се палят от речеви посегания. Аз уча моите деца да не обръщат внимание на тези неща, защото ги правят лесно уязвими мишени за недоброжелателите, които иначе много лесно биха им развалили настроенито за дни наред, обстрелвайки ги с обиди. В крайна сметка устната и писмена реч са едни от най-ефективните методи за манипулация. Ако ги игнорираме напълно, ние ставаме по-силни и по-неуязвими. Иначе наистина е добър „лакмус“ за… Прочети нататък »

Труден
28.09.2009 13:05

Така или иначе, само глупците се палят от речеви посегания.
………………..
В крайна сметка устната и писмена реч са едни от най-ефективните методи за манипулация. Ако ги игнорираме напълно, ние ставаме по-силни и по-неуязвими.

Много малко хора осъзнават това, или бързо го забравят, когато ги настъпят по егото 😀

деси
деси
28.09.2009 14:20

аз пък си мисля, че не е достатъчно нито пък полезно , за която и да е страна в контакта (конфликта) даването на личностни определения- в случая СМОТАНЯК. доста по-добро ми се вижда не личното нападение срещу човека и определянето му като едно или друго, а посочването на грешката, което изисква повече прецизност и добър анализ, а и голяма доза мъдрост. мисля, че хората трудно се променят с шамари, идващи от чужд авторитет, особено ако не са способни да разберат , защо ги получават. (това, от личния ми опит)

деси
деси
28.09.2009 14:29

иначе, за невежеството и гордостта, ДА, съвършено съгласна… дълги години сърбах супата им, и днес ако не напълно то до голяма степен се чувствам излекувана и свободна от отровата им… и колко по-леко и смислено се живее!
отделно, че за да си способен да учиш (т.е да се променяш) трябва да си наясно, че не всичко знаеш… в точи процес няма място за гордост.

Труден
28.09.2009 14:30

@Деси

Споменах, че „не винаги така пряко казвам нещата“, но почти винаги реакцията е: „Ти к’во, за смотаняк ли ме мислиш?“

Аз лично съм доста устат и прям, но никога не ползвам обидата като начин на общуване, освен ако не искам да държа отсрещният на страна от себе си.

Тук обаче говорим за приятели.
Никога не съм приемал приятелско мнение (колкото и грубо да е било изразено) като обида.
Не мога да си представя, че приятелят ми би имал намерението да ме обиди.

деси
деси
28.09.2009 15:29

Ники, изобщо не се и съмнявам, в това, което казваш, без да те познавам много… то ти е писано на лицето, какъв човек си. коментарът ми беше по същество… човекът е тежка материя, невежеството и гордостта наше общо заболяване, егото всемирен недостатък, пътят отвъд него дълъг и трънлив, времето за осъзнаване- няколко стотин живота, приятелят, най-добрият приятел, с пръчка в меката ръка, сладък и едновременно горчив… това, което малко хора искат да разберат е, че най-добрият лек е не онзи, който мирише на мед и омайва. да, такъв приятел, какъвто ти го описваш, е безценен дар, блазе му на онзи,… Прочети нататък »

Труден
28.09.2009 15:39

Хе-хе 😀
Аз не се оправдавам, Деси, и не приех коментара ти лично.
Опитах се да доизясня позицията си в тази писаница.
И много ми харесва, и съм съгласен с твоята позиция

деси
деси
28.09.2009 16:08

знам
току що се разчетох из другите ти творения… отдавна не бях се люляла в мрежата на илюзиите, която привидно ни събира нас хората- да не обиждаме човеците (а може и да не е така привидно) и много се стоплих, нищо че честичко и все по-честичко звучиш горчиво. то ще да е от бирата.
трендафил си ти Ники, с бодли, ама така хубаво ухаеш! (не те четкам, нали знаеш, само се радвам).

Труден
28.09.2009 16:14

(не те четкам, нали знаеш, само се радвам)

Да бе, Деси 😀
Ама аз се изчервих…

деси
деси
28.09.2009 16:34

ха-ха… бъди ми здрав, упс…. наздраве де!

Nikolay Kolev
29.09.2009 23:44

Най-любопитно ми става да наблюдавам вътрешния взрив у човек, току-що наречен „глупак“ от някого. В крайна сметка нормално е да си глупак! Първо, „глупак“ е относително понятие и по дефиниция поне 90% от хората могат да бъдат приобщени към това постоянно мнозинство. Ако всички станат умни, то „умен“ ще се превърне в „глупак“ и само свръхумните ще бъдат „умни“. Така че няма нищо обидно в това определение. Не искам да приема, че има „средна хубост“ между двете крайности, че иначе се усложняват нещата; всичко е много по-ясно, когато се работи с крайности. 🙂

Труден
29.09.2009 23:55

Отново се съгласявам с теб, адаш, и ми даваш идеята да напиша нещо за глупостта си и за глупостта като човешка същност.
Следващата ми писаница ще е за Глупостта.

марин
марин
04.10.2009 17:25

Съгласен съм с написаното, само накрая свръхумните да не излезат свръхглупаци.

Arman Hovsepyan
06.10.2009 4:54

Аз съм ти приятел а ти още не си сядал с мен на една маса.
Колкото и да ме обиждаш,че съм смотаняк няма да ти се вържа на думите….
Знаеш ли защо?-защото знам,че не съм и защото нямам его за да отвърна „обидено“ на обидата.Може би аз ще ти кажа,че ти си смотаняк….така ще изпием повече пиене и ще станем двама смотаняци,намотани от невежеството си,мислейки,че мъдростта е във виното а не в главите и сърцата ни.
Да не пропуснеш да ми се обадиш!!! – дълбоко ще ме обидиш!.

d1o2b3r4i5
d1o2b3r4i5
Отговор на  Arman Hovsepyan
12.12.2009 20:29

Някой ще брои ли чашките 😉

Труден
06.10.2009 9:34

Арман написа:

Да не пропуснеш да ми се обадиш!!! – дълбоко ще ме обидиш!.

Ще се постарая да не те обидя 😀