Това стихотворение написах, докато слушах тази музика.
***
Не-пред-сказуемо – отминала надежда.
Оголено глаголно примирение,
очакването – твоя вечна нужда
а нуждата – очакване без край.
Ай-ай… е възклицателно недоумение,
И my god-ината е пълна
с нечетен брой пропуснат шанс,
Обърнат е часовника – заспиваш,
Естественото състояние е trans-грешен
изводът е в теб,
запълнен като кладенец със пясък.
Къртица си! Заровена отвън.
Отвътре е водата… плясък
на изплъзнала се риба.
Нов шанс – хвърли лопатата,
това е нужда на Душата.
Единият ти крак стои оттатък –
последна крачка на разплатата.
Отплатата е НИЩО,
В замяна
се иска ВСИЧКО.
Човек от нужда е роден.
От горе погледът към теб е сведен.
Последно обстоятелствено пояснение:
Не ИСКАЙ, за да не бъдеш беден.
3.12.2006
