Заблуди и манипулации по Закона за Електронните Съобщения

С Любомир Сирков водим един вече доста дъ-ъ-ъ-ъ-лъг разговор за Закона за Електронните Съобщения.

В спора ЗА и ПРОТИВ този закон, в този му вид, се появяват обикновените заблуди и манипулативни елементи.
Преди да започнете да умувате над тази дилема, трябва да сте наясно, че такъв закон третира всички граждани на Република България като потенциални престъпници.
Най-малкото това е доста обидно за нацията и личността.
Всеки закон трябва да изхожда от позицията, че защитава интересите на честните граждани, но ако един закон третира всички като потенциални престъпници, съвсем нормално е да си зададем въпроса, чии интереси ще защитава?
Отговорът е доста прозрачен – на онези, които искат да го въведат.

В писаницата си ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ (ЗЕС) – ЮЗДИТЕ много на кратко нахвърлих евентуалните възможности за непочтено ползване на възможностите, които този закон предоставя.

И сега ВНИМАВАЙТЕ в следното: закон, който създава предпоставка за криминални деяния по никакъв начин не може да ограничи криминалността в една държава.
Такъв закон просто отваря още една вратичка за престъпниците.
И бъдете сигурни, че тя ще се ползва.

Любо контрира това мое предупреждение с факта, че аз също третирам полицията като потенциален престъпник.
Не. Аз показвам създадената предпоставка за криминална вратичка. Естествено е, че престъпници може да има и сред полицаите (и те са хора), и един такъв закон им разширява полето за извършване на престъпление.

Не се залъгвайте, че законът ще направи живота на престъпниците по-труден.
Истинските престъпници ще намерят вратички в закона и в технологичните сентинели на полицията.
Ще пострадат онези, които не са истинският проблем на обществото.
Ще хванат няколко хлапака с незаконни МР3-ки, ще хванат Иванчо, че заплашвал учителя си по математика и още няколко подобни помиярчета.
Но истинската сила на този закон е във възможността да се проследяват сделки, стокови и парични потоци, планове на конкурентни фирми и организации, политически и икономически опоненти.

Ей, не ми казвайте, че никой няма и да си помисли да си резне парченце от тази съблазнителна торта.
И не ми казвайте, че нашата полиция е стигнала нивото, при което може да опази нещо толкова примамливо за престъпния свят.

Животът ви няма да стане по-сигурен. Напротив, всеки момент ще може да очаквате вмешателство в личния си живот.
Всеки момент някой може да дойде и да ви каже: „Знам нещо за теб и то струва толкова пари“.
Всеки момент някой може да научи за политическите ви и кономически планове и стратегии.
И най-важното – политическата опозиция ще има все по-малки шансове пред държащите това мощно оръжие.
Дори и да не стане, създадена е предпоставка да се случи.
А щом един закон създава такава предпоставка, той не работи за честните граждани а за престъпниците.

Любо ще ми разправя, че в Интернета аз нямам свое лично пространство, защото видите ли, то било „виртуално“.
Ще падна от смях.
Виртуален е създаденият Интернет свят в който ние общуваме, но той е точно толкова физически, колкото всяка книга или вестник, в които виртуално живеем докато четем.

Аз имам свое лично пространство върху твърдият диск на компютъра, който пази моята Интернет поща.
На много места се плаща за това място, но дори да е безплатно, то е мое лично пространство, и всеки, който иска да види какво има в него, трябва да попита мен или съдията за разрешение.
Неконтролираното влизане в личното ми Интернет или GSM пространство е като влизането в моя дом без мое разрешение или разрешение на съдия. Отнемането на личният ми компютър без разрешение на съдията е точно толкова незаконно, колкото и отнемането на кредитната ми карта, автомобилът или домът ми.

Все повече се убеждавам, че мозъчетата на стадният българин така са промити, че той вече няма адекватна представа за личната си свобода, за общестените си права и задължения и за начинът по който трябва да ги отстоява.

Скъпи приятели, внимавайте!
Превръщат ви в овце за стригане, доене и чеверме.