Паметник за Рузвелт, Сталин и Чърчил

Чета „окончателното решение на Комитата“ и ми става едно такова умилително, сещайки се за наивното си пионерско и комсомолско достойнство, на младеж, който е ценен по достойнство и уважаван не за друго а за мечтите си.
(Хм, как съм повторил достойнството в литературна неблаговидност)

Да те уважават за мечтите ти!
Да те уважават за мечтите ти!
Знаете ли какво значи това?
Няма как да го знаете, защото днешните пожелания за сбъднати мечти са „Много пари, жени и здраве“.
Можеш ли да уважаваш някого, че мечтае да изчука повече жени и да профука повече пари.
Не, разбира се, затова и не сме се сещали за такива мечти по онова „мрачно комунистическо време на терор и саморазправа“
И понеже времето беше такова, ние го таковахме със светлите си мечти, които заслужаваха уважение.

Ей за тези мечти трябва да издигнем паметник на великолепната тройка от Техеран.
Ето ги най-заслужилите личности, без които нищо не би било такова, каквото е било, Е и ще бъде.

Ако на някого трябва да благодарите, ако на някого трябва да се сърдите, това са те, които разделиха света, както се дели парче месо – на теб плешката, на теб бутчето, а на теб фенера заедно с трътката.
Айде и със здраве да си ги хапвате за мноооого дълги години.

И за доволните и за недоволните, един паметник, както са изтипосани на снимката, би бил много полезен.
Да помните!
И понеже все му глозгате бетона на този съветски паметник в София, моето предложение ще е по-различно от комитското.
Никаква зоологическа градина.
Паметника да си остане, а в основата му да седнат тримата бащици на света и да ви напомнят за вашите мечти, чест, достойнство и овчедушие.

Така ще имаме спомен за своето комунистическо минало, подарено ни (подчертавам ПОДАРЕНО) от Америка и Англия.
Едновременно с това ще е благодарност към Америка и Англия, които след 45-50 години успяха да си върнат мазната и вкусна трътка на Балканите, изскубвайки я от зловещите зъби на комунизма.

Ай наздраве!