Бях забравил, че съм написал това.
Всъщност за втори път забравям за това стихче, ама няма да обяснявам как се забравя два пъти едно нещо.
–
Днес се отказвам от всичко написано!
Вече не искам да съм творец!
Ставам творба закачена във ъгъла-
сладка примамка за всеки молец.
Недоизпита във „кръчма задúмена“
леко клиширана с „вътрешен студ“,
всяка идея ми носи умората
на полу-гениален и не малко луд.
Ставам творба отдавна написана,
теменужено синя, …сменям римата… бира,
лилаво започната от някой си Коен,
и стръвно оформена с тъпа секира.
Труден
14.08.2006
