Съпричастно

Публикувано от Труден на

По чужди фрагменти

Що ка’еш? Ударил си дъното?
Всите сме там, байно.
От изгрев до пладне и от пладне до заник
кат маниста се нижем, майно
…льо.

Ка’еш на узо си.
А аз на ракийно наливане.
К’во се оглеждаш?
Мечтите умряха. Остана ми малко мезе
и време… за убиване.

Липсва ми зимата, липсват ми пръжките,
виното, чалгата, псувните (мъжките)
К’ва липса още ми се намира?
А… и поет (може и гръцки) –
да го пунтирам.

Рамене ли ка’еш? За обичане!?
И улично място, или мост за въздишки.
Улиците са мои откакто се помня
А по раменете ми птици и …курѝшки.

21 04 2007


Труден

Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница (Смолянско) | Възраст: зряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява

Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
0 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари
0
Споделете своето мнениеx