Кой измисли виенското колело?
National Geographic твърди, че най-първите сведения за „виенското“ колело идват от България и датират от 1620-та година.
National Geographic твърди, че най-първите сведения за „виенското“ колело идват от България и датират от 1620-та година.
Най-интересното е, че Chrome, разглеждачът (browser) на Google ме предупреди за грозящата ме опасност 😀
В последно време ми се върти из главата една писаница за Бог, атеистите и вярващите.
Даже я започнах със заглавието „За 8-цата, Бог и балъците“, ама ще запазя това заглавие за друго умуване по тази тема, а сега ще понадраскам това-онова за Бог, логиката и добрината.
Ние Българите не сме от оня сой вярващи, дето не пропускат съботното и неделното представление в църквата.
На църква ходим по празници и женитби, и когато се почувстваме забравени от Бога.
Отидем, палнем по една или няколко свещички, прекръстим се и се надяваме Оня отгоре дано да е видял, че сме си спомнили за Него, та дано и Той си спомни за нас в тия трудни дни на живота ни.
ОК, не сме много вярващи, ама вярата в днешни дни е повече традиция, и понеже за нас Българите, традиция значи празник, на Бог не е отредено много място в малкото останали ни традиции, освен на Великден и Коледа.
Щото тогава е време за ядене, пиене и подаръци.
Какво да кажем обаче за атеистите?
(още…)
Потърсих в Google „Сиромахов“ и бях изненадан от SEO решението, Иво Сиромахов да бъде прикрепен ПОД Слави Трифонов: Че е SEO „мъдрост“ става видно и от кода на сраницата на Иво Сиромахов: Каква ирония на обществената пирамида!? Оня който създава Прочетете повече…
Тази вечер нищо няма да пиша.
Не… Аз си пиша, ама нищо не пиша.
Пиша си ей така, от скука.
Преди да почна да не пиша, реших да си намеря картинка за писаницата.
Тази снимка на симпатягата в ляво е взета от писаница, която е родена също от скука.
I am not sure what I am going to write, I just know that i need to write…
„Не съм сигурен, – казва човекът – какво ще напиша, просто знам, че трябва да пиша.“
И аз не знам какво ще напиша, но не съм сигурен, че трябва да пиша.
Затова и предупредих в началото, че нищо няма да пиша.
Последната ми писаница беше за моите изсмукани от пръстите десет малки „тайни“.
Сега си мисля, що не им казах, че вече не чета.
Отдавна не чета книги.
Скучни са ми.
О, излъгах.
Скоро прочетох първите два тома на Български Хроники от Стефан Цанев.
А, и „Българите, романтична история“ на Цано Цанов, ама това беше преди половин година. (От скука почнах и връзки към книги да ви пускам. Втората връзка е към безплатно електронно копие)
(още…)
Преди няколко дни Пламен се изцепи в своя блог с „Моите 10 малки (мръсни) тайни“, и забелязал неблагоразумието ми да коментирам в писаницата му, ме предизвика:
„Изпроси си го! ПРЕДИЗВИКВАМ те да участваш и ти в блог-играта!
Направи сега показно как се прави блог-стриптийз….“
След петнадесет години в армията „Слушам“ и „Тъй вярно“ ми е станало рефлекс и тази писаница не е отражение на вътрешната ми убеденост, че „духовният стриптииз“ е нещо добро, а по-скоро е отдаване на чест (козируване) на усилията на един блогър (Пламен) да обединява хората с интересни интелектуални и духовни закачки. (Това беше дълго изречение и може да си го прочетете още веднъж, ако интелектуалната ви мощ се е преспънала в него)
(още…)