много труден...
Аз Съм Пътник през пустинята. От Себе Си Идвам ↔ Към Себе Си Пътувам.
Не смислено
Да те сънувам ли,
или да те измисля?
И да забравя всичко
истинско и смислено.
Магнетофона да подкара първа писта
и да заплува жълтата подводница
над чаша водка
в сиво-синкав дим.
…Не спим!
Животът ни е толкоз буден,
че даже и не чуваме будилника
с омекнала пружина.
Не ни и трябва!
Будуваме във курника
на вчерашен петел.
И си мечтаем за съня
със Цепелина.
Животът ни измина
във будуване,
във чаша водка,
в сбръчкани постели
и във мечти
да сме сънувани.
А пък мечтите ни…
Хм… – сбръчкани постели.
Със чаша водка,
полу-будни,
минават през живота ни,
като сънуван Цепелин,
прелитащ бавно
над курник с вчерашен петел.
Не им и трябва
будилник.
Те никога не спят.
Над сиво-синкав дим
и чаша водка
плуват – жълтата подводница.
Магнетофон на първа писта –
забравят всичко
истинско и смислено.
Измислят си…
и ни сънуват.
Подобни писаници
| Поезия Коментари, които не са написани на Кирилица, ще бъдат изтривани, независимо от тяхното стойностно съдържание.
Коментирай чрез Facebook или само в блога