Не смислено

Да те сънувам ли,
или да те измисля?
И да забравя всичко
истинско и смислено.
Магнетофонът да подкара първа писта
и да заплува жълтата подводница
над чаша водка
в сиво-синкав дим.
…Не спим!

Животът ни е толкоз буден,
че даже и не чуваме
будилника с омекнала пружина.
Не ни и трябва!
Будуваме във курника
на вчерашен петел.
И си мечтаем за съня
със Цепелина.

Животът ни премина
във будуване,
във чаша водка,
в сбръчкани постели
и във мечти

да сме сънувани.

А пък мечтите ни…
Хм… сбръчкани постели.
Със чаша водка,
полубудни,
минават през живота ни,
като сънуван Цепелин,
прелитащ бавно
над курник с вчерашен петел.
Не им и трябва
будилник.
Те никога не спят.
Над сиво-синкав дим
и чаша водка
плуват – жълтата подводница.
Магнетофон на първа писта –
забравят всичко
истинско и смислено.
Измислят си…

и ни сънуват.