Опит за въоръжен грабеж у дома-2

На 17 Март писах за опита за въоръжен грабеж у дома, но тогава все още не знаех какво наистина се е случило при двата изстрела срещу мен.
Ако си спомняте, първият изстрел срещу мен бе  когато боят се водеше в средата на стаята, а вторият когато и двамата обирджии бяха изхвърлени вън от стаята.

Ще ви разкажа за вторият изстрел.
Когато полицията дойде, намериха само една разплескана гилза и никаква следа от куршуми.
Полицаите бяха в шаш.
Предположиха, че пистолетът е ползвал патрони с по-малък калибър, но според тях, от разстоянието при което бе стреляно, изстрелът би трябвало да е достатъчно точен и силен за да ме нарани или убие.
Най-смущаващото за тях бе липсата на куршуми в стаята.

Една седмица по-късно приятел ми дойде на гости със семейството си, и докато ги настанявах в патиото пред стаята, където бе опитът за обир, погледът ми попадна на това стъкло от прозореца в ъгъла на стаята.

Това е прозорец, който се отваря като щора. На средното стъкло лежеше куршум.
Това бе куршумът от втория изстрел, който бе даден от около метър и половина, че дори и по-малко, ако се има пред вид, че стрелецът е опънал ръката си срещу мен при изстрела.

Не бе трудно да възпроизведем с моя приятел какво се бе случило.

Изстрелът бе даден от тук.

На снимката се вижда клетката на папагала в верандата. Докато бяха избутани вън от стаята, този с пистолета бутна клетката и остана на нейното място. Другият отстъпи назад да му открие пространство за стрелба. Аз бях вътре в стаята, в дясната страна на вратата (началото на пердето).
Оня опъна ръката си срещу мен и стреля.
Не почувствах нищо, защото главата ми бе вече изтръпнала от ударите с водопроводния ключ, или просто адреналина ме пазеше от болката.

Сега идва най-интересното.
Куршумът би трябвало да се забие или в главата ми или в стената, някъде в другия край на стаята.
Вместо това, той е минал през пердето, като първата дупка в пердето е някъде на около метър и половина от вратата.

Куршумът се е отклонил на около 60 градуса, което може да се обясни с белегът на дясната страна на челото ми.
Усмихвате се скептично? Аз също не го вярвам.
Но нищо друго не би могло да го отклони в тази посока, и да го прати през пердето в решетката на прозореца.

Точно този дълбок белег в металната решетка, ме кара да не вярвам, че куршумът се е отклонил от главата ми. Белегът на челото ми е малка драскотина и съвсем не прилича на този от металната решетка.
Но ако ви кажа, че Бог е отклонил куршума съвсем няма да го повярвате.

От тук куршумът е продължил на дясно през пердето и се е спрял върху стъклото от първата снимка. Просто е кацнал върху него, след като е загубил скорост от удара в решетката и минаването през пердето.

Ето и обща снимка на мястото.

Стрелецът е на мястото на клетката.
Аз съм вътре където започва пердето.
Куршумът минава през пердето, някъде на около метър и половина от вратата, преди средата на прозореца, удря се в решетката, продължава през пердето и се спира върху стъклото най-вдясно (дръпнал съм пердето, за да се вижда мястото)

Има ли логично обяснение за случилото се?

Най-логичното обяснение е че куршум с по-малък калибър, при излизането от цевта не се завърта от каналите на цевта а започва да се върти като че е с изместен център на тежеста.
Ако бе попаднал в челото ми в момента когато е завъртян по дължината си, както се е случило, когато е ударил решетката, сега нямаше да пиша това.
Куршумът ме е удраил с предната или задната си част докато е бил в момент на завъртане.
Било е допир за стотна част от секундата и това го е отклонило към прозореца.

Друго обяснение нямам, освен Бог. Не че изключвам Бог във всяка друга вероятност, но за ваше удобство го казвам.
Къде е първият куршум е все още загадка за мен и полицаите.
[добавено] Намерихме и другия куршум. Всъщност намерихме парчета от него пръснати под килима.

Ако се питате дали това е чудо, не се притеснявайте да дадете положителен отговор.
С голи ръце изгонихме двама въоръжени  престъпници.
Два изстрела от около метър разстояние бяха неуспешни.
Полицаите и всички тук в ЮАР не са чували за подобен случай на съпротива срещу въоръжени престъпници.
Фактът че сме живи с жена ми се приема като чудо в този случай.

Сега като оглеждам случая от разстояние си давам сметка, че начинът по който съм действал не ми е присъщ.
Не че не бих се съпротивлявал, но едва ли моите бойни умения и сила (едва 65 килограма съм) биха били достатъчни да се справя в тази ситуация.
Нужно ми бе чудо и го получих.