Да те сънувам ли,
или да те измисля?
И да забравя всичко
истинско и смислено.
Магнетофонът да подкара първа писта
и да заплува жълтата подводница
над чаша водка
в сиво-синкав дим.
…Не спим!
Животът ни е толкоз буден,
че даже и не чуваме
будилника с омекнала пружина.
Не ни и трябва!
Будуваме във курника
на вчерашен петел.
И си мечтаем за съня
със Цепелина.
Животът ни премина
във будуване,
във чаша водка,
в сбръчкани постели
и във мечти
да сме сънувани.
А пък мечтите ни…
Хм… сбръчкани постели.
Със чаша водка,
полубудни,
минават през живота ни,
като сънуван Цепелин,
прелитащ бавно
над курник с вчерашен петел.
Не им и трябва
будилник.
Те никога не спят.
Над сиво-синкав дим
и чаша водка
плуват – жълтата подводница.
Магнетофон на първа писта –
забравят всичко
истинско и смислено.
Измислят си…
и ни сънуват.
Не знам защо ми дойде да започна списанието си с поезия 😀
Предполагам, че това ми беше най-подръка за проба.
Ми, всичко е наред и мога да почна да списвам.
Надявам се и на вас да ви хареса 😉