Обяснение

Преди време обявих, че ще започна писането на книга и дори пуснах част от нея в това мое списание.
Отказах се от идеята и стила, и реших да напиша нещо наистина разбираемо, и което е по-важно – реших стилът ми най-после да покрие моето истинско отношение към човека и Човека.
Решението ми е окончателно и тази писаница има истинската възможност да порастне в книга, ако ми стигне времето.
Работното заглавие е “T=∞” и трябва да се разбира като “T=∞”, но може и като Ти Си Безкрайност.

Тук ще може да следите напредъка на книгата, да коментирате, да предлагате теми, които да включа или просто да попитате какво е искал да каже авторът.

Желая ви приятни минути.

– – –

T=∞

 

Предговор

Тази книга ще бъде за животa на взаимосвързаните Вселени.
С нея ще се опитам да ви въвлека в рискованото умуване върху същността на Бог, Вселената, Материята, Духа и Човека.
………бла-бла-бла………..
…………..бла-бла-бла………………….[ще има допълнение… може би]
Целта е да разберем как нашето съзнание възприема света около нас, как светът влияе на съзнанието и съзнанието на света?
Това ще са част от въпросите, които трябва да ни заведат до по-големите въпроси, като какво е Бог и какво съм Аз, какво е Съзнанието и какво е Душата. Какво е Вселената?
Надявам се до края на тази книга да сме стигнали по-близо до тези най-важни отговори.
……………бла-бла-бла……………………….
……бла-бла-бла……………………….. [може би ще се допълни]

Човешкото съзнание е като безнадеждно омотана купчина с прежда.

Ти си Безкрайност

Ти си Безкрайност
(картинка на psion005)

Ако хванеш единия край и започнеш да дърпаш, купчината започва да се затяга в още по-безнадеждно стегнат възел, и колкото по-дълъг става тегленият край, толкова по-здрав става възелът в другия край.
Човешката умност е като този дълъг изтеглен край на преждата, а човешката глупост е възелът, чиято оплетеност по ирония на логиката е право съотнесена на извлечената и ползвана умност. Умността  е способността да извличаме информация, и да работим с нея. Когато хванем единият край на омотаната прежда и започнем да го дърпаме, ние един вид извличаме информация от омотаната прежда, и ако извлечем достатъчно прежда преди възелът безвъзвратно да се е затегнал, бихме могли с нея да изплетем един чорап. Но само един…
Понеже нашето съзнание е нашият живот, представете си живота като една омотана купчина с прежда; мъчим се, блъскаме се, и накрая – един чорап. Но за пътя, който ни предстои ни трябват два чорапа. И какво? – пропилели сме си живота в бързане, припряност и извличане на умност. А всички знаем как се разплита омотана прежда; с търпение, с разхлабване, с внимание и любов към нишката която разплитаме.

Нашето Съзнание е Нашият Живот

Всички знаем за силата на положителното мислене. Животът е такъв, какъвто го мислим, какъвто го виждаме. Положителното мислене не е да живееш заровен в говежди лайна, а да се виждаш като заровен в розови листенца. Слагането на розови очила не е положителност, а най-голяма глупост.
Положителното мислене е да извлечеш полза от всяко положение в което животът те поставя. Намери лопата и събери говеждите лайна на купчини, остави ги да станат на тор, и с него си натори градината, от която ще събираш плодове.
Както красотата е в окото на наблюдателя, така и животът е в съзнанието на човека. Всеки човек вижда света около себе си и изживява поднесеното от живота по свой собствен начин. В това е нашата неповторимост (уникалност) – в личната неповторимост на възприятия и изживявания. Човешкият език е добър инструмент за предаване на информация, но думата “сладко” не ни дава усещането, а е символът с който означаваме това усещане. Думите са символи за възприятия, усещания, настроения, състояния на духа и съзнанието, но само толкова – простички символи. “Червено” е дума-символ на един цвят с определена дължина на светлинната вълна, но никой, никога не може да знае как аз възприемам и виждам червеното. За вкусът на една бисквитка може да се изпишат десетки страници, но вкусът ще е ясен само когато отхапем от бисквитката. При все това, никой не може да знае какъв е този вкус за другия, чийто нос е запушен, или за онзи, който преди това е изпил чаша шампанско, или пък за онзи, който току що е изял една подлютена шкембе чорба.

Често казваме, че някой живее в негов собствен си свят, и това е вярно за всеки отделен човек на нашата земя.
Нещо повече…

Всеки Човек е Една Вселена

Но какво е Вселената?
Най-простичко казано тя е материя, пространство и време.
Съвсем случайно ги поставих в този ред, но нека почнем от зад напред.

Какво е Времето?

Според Оксфордския речник, Времето е:
непрекъснат процес на съществуване и събития от миналото през настоящето към бъдещето.

Кратко определение за Време, което един физик би ви поднесъл, е:
непространствен континуум, в който се проявяват събитията.

Определението, което се приема за пълно и научно издържано е:
непрекъсната, измерима величина, в която събитията се проявяват в последователност от миналото, през настоящето, към бъдещето.

Определението което Уикипедия дава е:
Времето е измерение, в което се проявяват събитията в ред от миналото, през настоящето към бъдещето, а също и мярка за продължителност на събитията и промеждутъците между тях.

Забележете, че научните определения за Време, държат събитията да се проявяват в него.
Което извиква въпрос подобен на онзи с кокошката и яйцето; кое е първо, събитието или времето?
Би ли имало време, ако нямаше събития и би ли имало събития ако нямаше време?
Нека си направим един умствен експеримент и видим какво ще получим като резултат; Времето ли е първо или Събитието.
Представете си Вселена без нито едно движение, Вселена от Пространство и неподвижни елементарни частици.
Според определението, не бихме могли да говорим за Време в такава измислена вселена, защото липсват събития. Следователно в тази измислена Вселена НЯМА ВРЕМЕ.
Сега, нека в нея задвижим един предмет, като леко го побутнем към стената.
Ето той минава разстоянието и се спира в нея.
Редно ли е да кажем, че това събитие се случва във времето, след като вече определихме, че в тази вселена няма Време?
Ако това ви се струва като логическа клопка, и настоявате, че събитието наистина се извършва във времето, бих ви помолил да го докажете, като измерите времето за протичане на това събитие.
Та, колко време пътува задвижения предмет докато се спре в стената?
Не можете да определите, нали? Защо? Защото в тази измислена вселена нищо не се движи, освен един предмет.
Ама ще кажете, това че не можем да измерим Време, не значи, че липсва Време.
Точно това значи, защото според определението, Времето е и мярка за измерване продължителността на събитията.

Нека сега задвижим още един предмет в тази “замръзнала” вселена, като го завъртим около остта му, и пак да побутнем първия предмет, към намиращата се наблизо стена.
Сега можете ли да определите времето за което е изминат пътят до стената?
Разбира се, че можете.
Времето за пътуване до стената на единия предмет ще е равно на определен брой завъртания около остта на другия предмет.

Значи времето е: възприето от съзнанието съотношение между две или повече събития.
Това е единственото определение за Време, което не може да бъде логически опровергано.
То ще издържи на всеки мисловен опит и логическо предизвикателство.

За науката обаче, поставянето на Съзнанието в определението за Време е абсолютно неприемливо.
Учените биха оспорили присъствието на Съзнание в горното определение, с твърдението че съотношението между двете събития съществува и без да е отчетено от съзнанието. Следователно, дори  определението да е вярно, Времето съществува и без наличието на Съзнание.
Такова възражение би било грешно, защото “съотношение” е умствена концепция, резултат от съзнавано сравнение. Ако няма съзнателно сравняване, не съществува и концепцията “съотношение”. Тогава нещата са просто отделни сами за себе си.

Според науката, Съзнанието като част от Вселената, може да намери място само във Философията.
Не е ли нелогично и смешно, че цялото си знание имаме благодарение на съзнателното наблюдение и анализ на Вселената, но в същото време не включваме Съзнанието като съставна част на нейната постройка.

Ето че стигнахме до Съзнанието като основа за съществуването на  Време.
За да има Време е нужно Съзнание, което да наблюдава събитията и да ги съотнася едно към друго.
Липсата на Съзнание във Вселената значи единствено липса на концепция за Време. Нещата продължават да са си същите в една неосъзнавана Вселена; движението е там, събитията са си там, материята си е там. Липсва само съзнателно наблюдение, което да създаде концепцията за Време.

Съзнанието създава Времето!
Дали пък не създава и Пространството?

Какво е пространсвото?

Пространството е:
a boundless, three-dimensional extent in which objects and events occur and have relative position and direction. (Encyclopædia Britannica)

Преведено това значи:
безгранично триизмерно протежение, в което обекти и събития се проявяват и имат относителни места и посока.

Значи Пространството е три-измерно място, в което обекти и събития се проявяват.
От определението не става ясно дали в Пространството задължително трябва да има проявени обекти и събития.
Защото представете си пространство без нито един материален обект – пълна липса на елементарни частици. То не би било три-измерно и не би могло да е НЕЩО. Това би било НИЩО. Следователно не е налично, не може да се измери (как да измерим НИЩО?), и естествено не може да се ползва (как се ползва НИЩО?).
Очевидно трябва НЕЩО за да се получи пространство, а и определението казва, че в пространството се проявяват обекти.
За да ви поразмътя умовете, ще ви помоля да си представите Пространство с един само предмет.
Ето сега нашето пространство отговаря на научното определение – в него има един предмет.
За да се позабавляваме, ще ви кажа, че в случая нямаме нито пространство нито предмет.
Просто такава вселена е невъзможна, макар да отговаря на определението за Пространство.
Според науката, “Съществуване” може да бъде доказано само чрез наблюдение. Не можем да твърдим, че нещо съществува, ако то никога не е било наблюдавано. В нашата измислена вселена можем да наблюдаваме само един предмет, но не и пространство.
Как? – ще кажете вие. Всичко това около предмета е пространство.
Но какво има около предмета, питам аз? Там няма “всичко това”. Там има НИЩО?
Нищо е НИЩО и не може да бъде определено като “безкрайно”, защото няма обем, не може да бъде измерено, не може да бъде наблюдавано. Науката не работи с НИЩО.
Значи около предмета има НИЩО, а не Пространство.
Ако имахме пространство би трябвало да можем да го измерим.
Как ще измерим пространството около един предмет? От предмета докъде ще мерим, и какво ще мерим – нищото ли?
Но щом не можем да измерим пространство, значи няма пространство, а щом няма пространство, няма и предмет, защото според определението за материя, тя (материята) трябва да заема определено пространство.
Парадокс или неточно определение?
В случая е неточно тълкуване; опитвам се да ви заблудя, за да ви покажа истината.
В горния мисловен експеримент наистина имаме един предмет и пространство, което е изцяло заето от предмета.
Това е единственото твърдение, което може да бъде доказано – пространство изцяло заето от един предмет. Не можем да докажем, че около предмета съществува свободно пространство, но щом има предмет, той заема пространство.
Виждате ли, определението което Британската Енциклопедия ни дава за Пространство, е още едно доказателство за пропуски в човешката логика. Това определение е основано на нашето наблюдение на Вселената; тя е безкрайна, следователно и пространството е безкрайно, Вселената съдържа обекти и събития, следователно и Пространството съдържа същото.
Има обаче една не малка подробност; Вселената е равномерно изпълнена с материя, но определението за пространство не поставя подобно условие, и нашият мисловен експеримент с един предмет в пространството стигна до мисловно задръстване.
Подобни мисловни задръствания са познати в науката с името “парадокс”.

И така, идеята която исках да покажа с един предмет в пространството, бе че пространството, дори когато е безкрайно, е проявено между границите на материята.
Съзнанието може да си представи, че във вселена с един предмет бихме могли да се отдалечаваме безкрайно далеч от предмета, но не може да си представи липсата на пространство в което да се отдалечаваме.
Развило се в материална вселена, съзнанието приема “празно” и “нищо” за едно и също “нещо”.
Но Нищо, не е нито “празно”, нито е Нещо.

Та, Пространството на Вселената се нуждае от границите, които материята поставя.
То е видимо и налично за ползване само между тези граници.
В тази връзка, редно е да си припомним мисълта, че дупката в главината на колелото е НИЩО, което прави възможно въртенето на колелото.
Същото е и с Пространството на Вселената; то е НИЩО, но прави възможно нейното съществуване.

И нека обобщим: Пространството като съставна част на Вселената е място между границите поставени от материята. Липсата на материя обезмисля концепцията за Пространство, превръщайки го в НИЩО (Сингулярност).

Пространството е творение на Съзнанието, защото то е възприеманата от съзнанието празнота между видимите обекти.
Предстваете си същество, което няма нашите пет сетива. Неговото съзнание не би могло да създаде Пространството, което нашето съзнание създава.
И тук идва УМНИЯТ отговор на учените: ако някой нещо не вижда, не значи, че нещото не съществува.
Това е като да твърдим, че ако някой не си е направил джмунди, не значи, че джмундито не съществува около него.
Може да се поглавоблъскате, като се опитате да си представите нещо, което не може да бъде отчетено от нашите пет сетива. Един вид, може ли нещо да бъде дори мислено, ако е недостъпно и непознато за сетивата?

А сега нека видим
Какво е Материята?

Най-простото определение за материя, което и науката ползва, е:
всичко, което има маса и обем и заема пространство.

Забелязвате ли как дотук времето, пространството и материята така се вързаха едно за друго, че не можем да имаме едното, ако го няма другото.
Не можем да имаме време, ако нямаме материя, за да образуваме движение, което ще създаде събития, които се проявяват в пространството, което е невъзможно без материята, на която пък е нужно пространство.

И никъде науката не включва Съзнанието, което както видяхме, е нужно, за да отбележи наличието на събития, пространство и материя.

Какво мислите би представлявала Вселената без Съзнание, което да я наблюдава?
Ще кажете, че ще е същото, което наблюдаваме и сега, и това би бил необмислен и неверен отговор.
За да стигнете по близо до верния отговор, ще ви дам моето определение за Материя.

Материята е:
информация, доставена до съзнанието от едно или повече сетива.

(очаквайте продължението)

Подобни Писаници:

Споделете, ако ви е харесало

Труден

Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Йоханесбург/ЮАР | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява

1
Оставете Мнение

avatar
1 Comment threads
0 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
1 Comment authors
Cornelia Pompeianorum Recent comment authors
  Запиши се за отговори  
най-нови най-стари най-гласувани
Уведоми ме за
Cornelia Pompeianorum
Гост
Cornelia Pompeianorum

Абсолютно поддържам концепцията, че съзнанието е необходима величина за съществуването на време. Първо трябва да уточним, че говорим за времето като физична величина, а не като метеорологично явление. В такъв случай то не е нищо повече от една човешка измишльотина, която ни казва, че е време за работа. Давам именно този пример защото ако вземем за изходна теорията на Дарвин за произхода ни, то следва логичния въпрос – съществува ли време в света на животните? Събития не липсват, но просто няма кой да ги мери защото на никое животно (освен, може би на петлите) не му пука колко е часът.… Прочети нататък »