Труден

Употребата на чуждици, термини и много думи, не те прави по-интелигентен, или не защитава от само себе си идеята ти.
А само показва, че не можеш да ги използваш, и нямаш конструктивно мислене.

Абсолютно безцелна нападка, Еленче. Безцелна докато не я основеш на конкретен цитат, където демонстрираш неспособността ми да употребявам думите, били те чуждици или не.

Колкото до лексикалния подбор – той е мое лично право. Не ме учи как да го правя. Купи си речник, ако те затруднява.

И защо – не ми стана ясно – г-н Труден ме причисли към хомосексуалните?

Инерция на израза. Същото като намека ти, че аз съм десен или с християнски възгледи.
Моля за извинение.

Това не е обида, че да се извиняваш.

Да но е сексуално предпочитание.
Кое прави “ориентацията” нещо по-нормално от “предпочитанието.

Въпросът е некоректен дотолкова, доколкото „сексуално предпочитание“ е общ сексологичен термин. Педофилията е сексуално предпочитание, както и сексуалната ориентация, но сексуалните ориентации не са парафилии, т.е. обектни отклонения. Не примесвай термините по този начин.

Взаимно съгласие за полов акт може да има и от страна на деца, които водят редовен полов живот.

Това не отговаря на изискването за полова зрялост, както и необходимостта от разбиране смисълът и последствията от действията.

Взаимно съгласни са и животните, които са в размножителен период.

Подобен сексуален контакт не би могъл да се дефинира като девиация.

Взаимно съгласни биха могли да се баща и дъщеря които извършват кръвосмешение.

Извършването на кръвосмешение се изразява в евентуално зачеване. Това е проблем от гледна точка на биоетиката.

Всички примери, които даваш са прекрасни, но изпускат от внимание факта, че аз не посочих само взаимното съгласие като критерий за „нормалността“ на един сексуален акт. Понеже явно имаш затруднения при разбирането на написаното от мен ще ти го разбия по-така, систематизирано:

Сексуалният контакт между хетеросексуални, бисексуални и хомосексуални хора се

1. извършва по взаимно съгласие, като
2. участниците в него съзнават смисъла от действията си,
3. умеят да изразят съгласието си вербално или по друг недвусмислен начин,
4. могат да откликнат на сексуалните стимули,
5. не накърняват физическото си здраве и/или цялост
6. и са полово зрели.

От тук нататък всичко между тях е нормално, без значение от броя на участниците или помощните средства, с които си служат по време на сексуалния контакт.

Цитирам себе си, с разбивка на изложението за улеснение. Надявам се сега да съм станал по-ясен.

Единственото, което различава хомосексуалността, е както ти казваш “ориентацията”, но това е семантика целяща да умаловажи ненормалността на това биологично, морално, психично или болестно отклонение.

Това не е семантика, а терминология. Моля те, изказвай се подготвен, когато боравиш с понятия от области, компетенцията ти в които е видимо слаба.

За да назовеш хомосексуалността „биологично отклонение“ трябва да приведеш и обосновеш стандарт, т.е. нещо, от което другото да е отклонение. За да го обосновеш трябва да докажеш, че (1) статистически незначително, че (2) не е признак на здраве и (3) че е неестествено придобито, т.е. посредством фактори, предизвикани от човека.

За да я назовеш „морално отклонение“ трябва да представиш доказателство, че номинираното за неморално и продукт на свободната воля и избор, а не свойство на личността. Така например черната кожа не може да е неморална – тя е рождена даденост. Надявам се ме разбираш.

За да я назовеш „болестно отклонение“ или девиация, трябва да обясниш първо за каква девиантност говориш – соматична или психологична. Защото има разлика и втората подлежи на сериозна критика от гледна точка на това, че девиацията при психичните явления е на първо място социална конструкция (чети Фуко).

Хомосексуалната “ориентация” не винаги се дължи на хормонални отклонения. В такъв случай причината е психическо отклонение и се превръща в “предпочитание” като педофилията, геронтофилията и всички останали за които се сетиш.
При всички положения обаче, хомосексуалността е отклонение (от нормалното).

Продължаваш да боравиш с едно недефинирано „нормално“. Ама че безочие! Кой е дефинирал това нормално? Кой му е дал на този Някой подобен авторитет и кое го прави последна инстанция?

Интересно ми е какви са тези “корелати”

Хомосексуалната ориентация има биологични корелати. Още през 19 век сексологът Магнус Хиршвелд е констатирал проявленията им, а именно разлики между физиологията на хетеросексуалните и хомосексуалните мъже. Различни по тип изследвания сочат, че хомосексуалните мъже се различават от хетеросексуалните мъже по начин, който наподобява различията между хетеросексуалните жени и хетеросексуалните мъже. Питай Уикипедия по въпроса, не е нужно да копирам тук пространни цитати.

Що се отнася до психологическата девиантност – такава не съществува. Това доказа психоложката Ивлин Хукър през миналия век. Сексологът Алфред Кинси пък показа таксономичната значимост на популацията на нехетеросексуалните, което автоматично прави концепцията за „отклонение“ съмнително като валидност, предвид, че едно масово явление трудно може да бъде „отклонение“.

През 1973 г. Американската психиатрична асоциация премахна хомосексуалността от списъка си с психични разстройства, а през 1990 г. същото стори и Световната здравна организация с Международната класификация на болестите. Изглежда, че за твоето „психично заболяване“ и „отклонение“ няма диагностични критерии.

Що се отнася до приноса на хомосексуализма в борбата с пренаселеност, какво ще кажеш да отворим няколко войни, да кастрираме китайците, индийците, циганите и негрите и така да дадем своя принос. Това също би било НОРМАЛНО, така ли?

Вземи прочети втория линк от блога на Сталик, за еволюцията, става ли? И пак – „хомосексуалност“, не „хомосексуализъм“.

Флиртът е нормален до колкото не злоупотребява и не накърнява човешкото достойнство, морални ценности и психическо здраве.

Флиртът от страна на човек от собствения пол може да накърни достойнството и психологическия комфорт на хетеросексуален само в случаите, в които последния има психологически проблеми с хомосексуалността, а именно – хомофобия. Най-често такива случаи са проява на страх от идентификация.

„В противовес на всякакви консенсусни становища на съвременната наука, Труден се опитва да преутвърди едни хетероцентристски патриархални стереотипи за човешката сексуалност през езика на телеологичното мислене, което само по себе си е недоказуемо, тъй като ни изправя пред въпроси отвъд умозрението ни. Това прави неговото изложение неаргументирано (дори невъзможно за аргументация!), не моето. Аз съзирам тук едни предрешени креационистки възгледи.“
Нека летим по-ниско и смъкнем вашето ниво от „Небесата“. Чели сме и сме слушали достатъчно речи на чиковци, които говорят много и с помпозни думи, но нищо не казват. Изразявайте се по-простичко, че зад сложния израз, не личи много сложна идея.
Така, кои са „консенсусните становища“, за които говорите?
Дали научните среди, или филосовски, или някой друг може да определи изначално какво се счита за норма или не?
И защо теологичното мислене е „отвъд“ умозрението ни , а нещо извадено от лабораторията и болния мозък на някой е „в умозрението ни“???“Защо“ е простичката ми думичка.
В кои култури, както твърдите по-горе е нормална хомо-ориентацията? Бихте ли ги изброили, за да бъдем и ние компетентни? И ако говорим за други култури извън нашата, защото в нашата е все още е обидна дума „педераст“, „гей″ , „обратен“ и т.н., т.е. в нашата култура, това се счита за НЕНОРМАЛНО и винаги е било така, значи Вие ми говорите за подчинение на чужди култури в момента и претопяване на нашата лична култура, с извинение, но изграждана столетия наред.

Бихте ли ми отговорили първо на въпроса:
Какъв е смисъла на сексуалната ориентация? И въобще на сексуалния нагон? Ако за вас не е репродукцията, тогава какво Е? Защо човек се „ориентира“ сексуално“ по някакъв начин, и какво цели с това? Ако е просто едно задоволяване на вътрешни потребности, то каква според вас е основата на тези вътрешни потребности, до каква степен те самите са „нормални“?
Може би трябва да изместим дискусията не върху явлението и последствията, в върху причината то да съществува.
Не каква е причината някой да е „обратно“ ориентиран, а каква е причината човек въобще да е „ориентиран“. Защо съществува според вас секса въобще. Според мен ако отговорите на този въпрос, ще може да се продължи и отговора на Въпроса „нормално ли е“. Как да се преценява дали нещо е ненормално или нормално, ако преди това не сте отговорили на въпроса Какво въобще се крие зад него?
Ако смятаме, че е нормално, тогава защо е нормално? Каква цел удовлетворява обратната и двойствена сексуална ориентация? Последните уж „доказателства“ са, че това е нещо, което е вродено. В такъв случай на кой биологичен и природен закон се подчинява хомо-ориентацията? Или може би ще отидем на ниво дискусия-има ли логика във във Вселената и до каква степен я познаваме? Тъй като ако твърдите, че природата сама си противодейства създавайки едновременно и хора с нормален нагон, и хора с обратен, и двете да еднакво нормални. Не е възможно и двете (трите) оринтации да бъдат еднакво нормални, тъй като те се подчиняват на различни закони. Нормалната ориентация е нормална, защото все пак се размножава и човешкия род като всички други. А защо обратната (или двойна) ориентация се счита за нормална? Защо? Каква е целта? Ако целта е просто задоволяване на потребности, в такъв случай трябва да разгледаме до каква степен тези потребности са нормални, и дали наистина са продиктувани от отново повтарям „природен закон“ (всички процеси, произтичащи и самоуправляващи околната среда).
И каква е мерната единица за „нормалността“ на тези пориви и желания. Дали целта и функцията или личното желание. Би трябвало да ви е известно, че личните желания на хората са винаги продиктувани от личния умствен багаж, преживявания, среда и мода. Аз лично не смятам, че желанията на човек са продиктувани само от първични потребности. Или ако е така, то в такъва случай става въпрос за някакъв по-низш вид развити човешки същества, които се подчиняват на първичното. Т.е. ако вие твърдите, че да си „гей″ е нормално, и е „вродено“, само за да го считаме за нормално, аз бих добавила, че да си „Гей″ е толклова нормално, колкото да ухапеш някой на улицата ако те е блъснал. В случая имаш първична потребност, и липса на контрол и наряняваш друг, а във вашия слуай (като твърдение) е да имаш първична потребност и да насочиш действията към себе си или обекта на твоето желание. Ако въобще може да се считат хомото за нормални, то значи те са извратени от гледна точка на подчиняването на потребности.
А дали тези потребности са нормални, вече ви помолих да ми отговорите. Моят отговор е не са нормални, тъй като не служат за нищо, освен за „лична употреба“. Т. е. с какво допринася такава ориентация за Господ, обществото, света, природата, планетата и космоса? Нещата, около които се „върти“ света и случките в него. Дори не допринасят за най-елементарното – продължаването на рода и съществуването му. Най-елементарното.
Поздрави.