А ние с тебе се обичахме във други цветове
Вчера бях бесен.
Отворих си Интернет списанието и си излях настроението.
Естествено, веднага получих леко несъгласие от няколко мои приятели и познати.
АФЕКТИРАНО според @onlinerain и КРАЙНО по думите на @ivaylovs
Днес си прегледах вчерашното настроение и реших, че нямам право да се гневя за глупости.
Първо защото хората ги е страх да коментират писаници, в които се раздават морални тупаници и в които хвърчат публицистично неиздържани слюнки и искри.
Днес искам да се самонакажа и да си повторя писаницата на вече охладена глава.
Започвам.
– – –
Пуснете си тази песничка на най-интелигентната Българска певица, Миленита.
Отпуснете се.
Затворете очи и се понесете в други светове, с други цветове… червени, сини, зелени, пак червени, пак сини…
Понесете се назад във времето, когато вашите деди, баби, майки и бащи не са познавали Интернета и са се развличали не с четене на глупости и гледане на порно филми, а са ходели на кино за 15 стотинки (25, ако ще се целуват на последния ред), а след това в близката сладкарница са хапвали паста мир за 10 стотинки и са пиели боза за 6 стотинки.
Доброто старо комунистическо време.
Също като по времето на доброто старо османско присъствие (днес е вече парламентарно), когато дядо ви чорбаджи Стойчо, е отсядал в страноприемницата, където даже и пари не са му искали за баклавата, щото си е имал „ош-беш“ с кадията Юсуф ага.
(още…)
