Демокрация за два рандаАз винаги съм казвал, че демокрацията е правото на простотията да управлява.
Защо?
Защото мнозинството са прости хорица, които живуркат живота си в търсене на малките удобства като пълен стомах, топло легло и здрава дрешка на гърба.
При демокрацията мнозинството печели и на власт идват представителите на живуркащата класа човеци.
Какво му е лошото на това?
Лошото е, че простотията взема връх.

В Южна Африка, където живея има ДЕМОКРАЦИЯ (горе описаната).

Нощес в два часа, слугинята на комшията ми чука на вратата.
Дъщеря й ще ражда.
Не питам защо на моята врата чука, навличам на бързо една горна дреха, паля колата на жена си, защото моята не е достатъчно сигурна за родилка и запрашвам за другия край на Йоханесбург, където е безплатната болница за управляващата класа.
Спирам пред портата на болницата, обяснявам че возя родилка, отварят ми и влизам.
Помагам на момичето да излезе и след минута съм обратно пред портата в очакване да ми отворят.
Не може.
Излиза се от другата порта.
Отивам на другата порта, но там има бариера с автомат за 2 ранда (40 стотинки).
Опала-а-а…
Нямам пари.
Опала-а-а…
Чак сега разирам, че и шофьорската ми книжка не е в мен.
Викам човека от мнозинството, който управлява бариерата и му обяснявам, че нямам дори един цент, защото са ме вдигнали от леглото да докарам родилка.
Изпраща ме обратно на другата порта (там няма бариера, защото от там се влиза).
Връщам се.
Обяснявам същото.
Не може да изляза без да платя за паркинг.
„Ама аз не съм паркирал – обяснявам. Само помогнах на родилката да слезе. Защо ми е да паркирам в два часа през нощта в болница, която е на 20 километра от дома?“
„Не може“ – строго отсича женицата от мнозинството, която управлява портата за влизане в болницата.
„И сега какво“ – питам аз.
„Ще стоиш тук, докато платиш“ – е отговорът на властта.

Както казваше майка ми, потънах от срам в земята черна.
Нямах 40 стотинки да си платя демокрацията.
Четиридесет стотинки не ми достигаха да платя за раждането на едно черно момченце, което ще управлява черната земя със своя свободен демократичен глас.

Да живее демокрацията на черната земя, в която срамът ми попи.

Поръчай книгата Труден Бог
предишна писаницаПриказка за градината(5) – за съботата
следваща писаницаПриказка за Градината (6) – за изсмивача
Труден
Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Зорница/Смолянско | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява
Запиши се за отговори
Уведоми ме за
guest
3 коментара
най-стари
най-нови най-гласувани
Мнения в полето
Виж всички коментари
Valka Nikova
28.06.2010 15:12

Това е демокрацията за която всички гласуваха …и която прокуди народа си….за ЖА Л О С Т! ! !…

Miaa
Miaa
29.06.2010 20:12

Това е коментар на един човек, рефлектиран от една малка случка, която оформя целия му мироглед. Е, и какво общо има това, че е демокрация. Описаната случка е просто лош късмет. Вадя си противоречиви изводи за автора. Първо от написаното се разбира,че категорично НЕ е за демокрацията. От там съдим, че е за така наречения „стар режим“ на соц. управление. До тук добре. Ние, капиталистите за разлика от вас социалистите приемаме чуждия възглед . Но след като (както съдя по моята логика) авторът е социалист, значи е ЗА равенството. Но видите ли се прокрадва коментара: „раждането на едно черно момченце,… Прочети нататък »