Труден

Чета „окончателното решение на Комитата“ и ми става едно такова умилително, сещайки се за наивното си пионерско и комсомолско достойнство, на младеж, който е ценен по достойнство и уважаван не за друго а за мечтите си.
(Хм, как съм повторил достойнството в литературна неблаговидност)

Да те уважават за мечтите ти!
Да те уважават за мечтите ти!
Знаете ли какво значи това?
Няма как да го знаете, защото днешните пожелания за сбъднати мечти са „Много пари, жени и здраве“.
Можеш ли да уважаваш някого, че мечтае да изчука повече жени и да профука повече пари.
Не, разбира се, затова и не сме се сещали за такива мечти по онова „мрачно комунистическо време на терор и саморазправа“
И понеже времето беше такова, ние го таковахме със светлите си мечти, които заслужаваха уважение.

Ей за тези мечти трябва да издигнем паметник на великолепната тройка от Техеран.
Ето ги най-заслужилите личности, без които нищо не би било такова, каквото е било, Е и ще бъде.

Ако на някого трябва да благодарите, ако на някого трябва да се сърдите, това са те, които разделиха света, както се дели парче месо – на теб плешката, на теб бутчето, а на теб фенера заедно с трътката.
Айде и със здраве да си ги хапвате за мноооого дълги години.

И за доволните и за недоволните, един паметник, както са изтипосани на снимката, би бил много полезен.
Да помните!
И понеже все му глозгате бетона на този съветски паметник в София, моето предложение ще е по-различно от комитското.
Никаква зоологическа градина.
Паметника да си остане, а в основата му да седнат тримата бащици на света и да ви напомнят за вашите мечти, чест, достойнство и овчедушие.

Така ще имаме спомен за своето комунистическо минало, подарено ни (подчертавам ПОДАРЕНО) от Америка и Англия.
Едновременно с това ще е благодарност към Америка и Англия, които след 45-50 години успяха да си върнат мазната и вкусна трътка на Балканите, изскубвайки я от зловещите зъби на комунизма.

Ай наздраве!

Пламен Петров е публикувал една умна писаница в своя блог, която е озаглавил „Лъжите, които ни правят бедни“.
Започнах да я чета и на третия ред се захванах да пиша.
Значи, чета и пиша…

Даже и картинката взех от пламеновата писаница, щото много добре ми се връзва с настроението.
Я да видим сега ИСТИНИТЕ на Пламен, които той така майсторски е поднесъл, върху няколко опашати лъжи.

Първата опашата лъжа, казва Пламенчо, е:

Парите не са важни

Сега, искам да ви обърна внимание (на Пламен също), че една истина не винаги се съдържа в думите. Много често тя е в отношението, което думите изразяват.
(още…)

Франсез Муур – изпълнителен вицепрезидент и регионален директор за Европа в IFPI (Международната федерация на звукозаписната индустрия) наклевети България като ПИРАТ номер 1 в Европейския Съюз, за което награди министрите Цветанов и Рашидов (и двамата са Български министри) за заслуги в борбата срещу интелектуалната собственост (!).

Ако си мислите, че госпожа Муур е високопоставен държавен Европейски служител, ще трябва да ви приземя.
Едва ли Европа ще се компрометира с някаква женица, която награждава министрите на държавата пират номер 1 в Европа.
Европа не награждава такива министри и държави, а ги наказва.
Въпросната госпожа представя бизнес интересите на звукозаписната индустрия в света, разбирай САЩ.
Разбира се, че ще е САЩ.
Кой слуша европейска музика и кой гледа европейски филми!?
Освен това Европа е варварска земя която ражда пирати като The Pirate Bay, Замунда и Арена (последните два са Български и от уважение към наградите на Цветанов и Рашидов няма да ви дам връзки към тях)
(още…)