Труден

Мили дечица,

Днес ще ви разкажа една приказка, която може да се е случила в миналото или в бъдещето, и за която все още не знаех, когато написах сериозната приказка за Лилавата Врата.
Ние не знаем кога това се е случило, защото всичко е много относително (релативистично), мили дечица.
Ако ви се струва, че говоря глупости, то вие все още не сте говорили с някой относителнотист (релативист).
Не, това не е животно, а човек, за който може да се каже, че е много различен от вас.
По точно вие сте много различни от относителнотистите, защото сте тъпи и не разбирате простата логика на относителността, и виждате парадокси там където относителнотистите виждат кристално чиста логика.

Май съвсем ви обърках, а?
Ми като сте тъпички…
Ама сега с тази приказка ще поумнеете поне относително и ще разберете относителната истина на относителнотистите.

Един баща относителнотист (релативист) имал двама сина.
Докато синовете му растели, той бил зает с подговката за относителностичното им кръщаване.
„Ако аз не им покажа относителността на случващото се във вселената, те ще израстнат като прости нютонисти, които не се различават по нищо от дърводелците и овчарите, освен по дипломите си за физика.“
И бащата построил един голям гараж с две големи врати в двата му края и сложил на вратите един общ превключвател, който да отваря и затваря вратите едновременно.
Когато всичко било готово, бащата изпратил гаража далеече далече в космоса, където на определено място той се спрял и почнал да следва относителностичната математика, която го държала на АБСОЛЮТНО непроменимо разстояние от къщата на бащата и двамата братя.
(още…)