Лилаво

0

Лилаво

Ах колко бавно отваряш вратата си!
Така ли трябва, или аз така го реших?
Ухае на роза, лилаво се стеле душата ми,
Господи, колко съм тих!

Прекрачвам през прага ти – навън ли, навътре ли?
“Излизам” и “влизам” били са моя игра.
Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното!
Трябвало е само да спра.

01 05 2006 11:31

Подобни Писаници:

Споделете, ако ви е харесало

Оставете Мнение

avatar
  Запиши се за отговори  
Уведоми ме за