Труден

Лилаво

Ах колко бавно отваряш вратата си…
Така ли трябва, или аз така го реших?
Ухае на роза, лилаво се стеле душата ми…
Господи, колко съм тих!

Прекрачвам през прага ти – навън ли, навътре ли…?
„Излизам“ и „влизам“ били са моя игра.
Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното!
Трябвало е само да спра…