Лилаво

0

Лилаво

Ах колко бавно отваряш вратата си!
Така ли трябва, или аз така го реших?
Ухае на роза, лилаво се стеле душата ми,
Господи, колко съм тих!

Прекрачвам през прага ти – навън ли, навътре ли?
„Излизам“ и „влизам“ били са моя игра.
Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното!
Трябвало е само да спра.

01 05 2006 11:31

Оставете Мнение

avatar

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

  Запиши се за отговори  
Уведоми ме за