Лилаво

0

Лилаво

Ах колко бавно отваряш вратата си!
Така ли трябва, или аз така го реших?
Ухае на роза, лилаво се стеле душата ми,
Господи, колко съм тих!

Прекрачвам през прага ти – навън ли, навътре ли?
„Излизам“ и „влизам“ били са моя игра.
Аз съм Вратата, Пътят, Животът, Отвъдното!
Трябвало е само да спра.

01 05 2006 11:31

Споделете, ако ви е харесало

Оставете Мнение

avatar

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

  Запиши се за отговори  
Уведоми ме за