Клеветата в Българските закони

Разочарован съм от плиткото политическо мислене на Българската блогосфера и социална мрежа в Интернет.

Инерцията в мисленето е показателна за ниско интелигентните и мозъчно промитите личности.
(Всъщност „личности“ е много неточно определение в случая)

Недоволството от политиците отдавна е инерция в Българското мислене.
Опасна инерция, която се явява спирачка дори за малкото положителни политически решения.

Вестник Монитор писа за предложените промени в новия избирателен кодекс и негативната реакция на Българските блогъри не закъсня, подплатена с популистки призиви и възмущения.

Обезпокоителното е, че Българинът вече няма ясна представа за същността на думичката „КЛЕВЕТА“.
Какво е клевета? – пита ме един много уважаван от мен блогър
Трябва ли да имам доказателства за моето или нечие твърдение, което публикувам в личния си блог? – питат се блогърите(!)

А как иначе, бе приятели!?
Всяко твърдение, което оронва доброто име на някой човек, трябва да е подплатено с доказателсва.
Понякога е трудно да представим доказателства срещу някой мизерник, но ако пренебрегнем това правило, рискуваме да изложим на риск стотици, че и хиляди честни граждани.
Заради доброто име на честните, трябва да спазваме моралните и законови правила, които често защитават и смотаняците.

Непознаването на моралната категория КЛЕВЕТА, води до опасения, че никой вече няма да може публично да заяви своята неприязън или неодобрение към някой политик или личност.
Милички мушмуроци, може да негодувате колкото си искате, да не се съгласявате с когото си искате, да анализирате когото си искате и това няма да е клевета, а ваше демократично право.

Предполагам, че предложителите на това изменение не са били наясно колко морално деградирал е Българина, че да не познава смисъсъла на думичката „КЛЕВЕТА“.
Очевидно нашите законотворци също имат проблеми с нея, но се надявам, че по-умни от тях ще им покажат грешчиците и ще поизчистят текста на закона.
Защото „накърняването на доброто име на кандидат или лице“, не винаги е резултат от клевета, а най-често идва като последствие от деянията и морала на „кандидата или лицето“.
Никой закон няма право да постави забрана върху ИСТИНАТА, и ако „кандидатът или лицето“ са тъпунгери, смотаняци, педали, крадци, убийци и прочие измет, то публикуването на истината за тях не би била клевета, макар и да уронва лъжливо изграденото им „добро“ име.

Мда…
Такива ми ти работи мили ми „демократични и свободни“ блогъри и законотворци.
Айде, наздраве за Българската демокрация, свободата на словото и доброто име на политиците.