Приказка за Градината (18) – за доброто и лошото
Здравейте мили дечица!
Отдавна не съм ви разказвал приказка, но то на тия години изсмивачите нямат много време за приказки.
Ама ето, днес ще ви разкажа една едновременно миризлива и ухаеща приказка, в която се разказва за доброто и лошото.
Имало един човек, който живеел живота си, съдейки нещата като добри и лоши.
„Добър ден беше днес – преценявал деня той – не като вчера, лош та отвратителен.“
Или, „баси отвратителния човек! Баща му такъв добряк, а той отврат!“
Така живеел човекът, и животът му бил низ от добри и лоши неща. Живеел в свят където лошото винаги пречело на доброто, а доброто не било достатъчно за да го направи щастлив.
Срещнал го един ден Бог на улицата, точно когато оня с погнуса заобикалял едно голямо лайно на тротоара, и чул мислите му: „какви са тия изроди дето серат на тротоара, бе д’еба маймуните му д’еба!?“.
И решил Бог да му даде урок.
Взел Бог лайното и на сутринта го изпляскал точно на пътеката пред жилищния блок на човека.
Излязъл човекът за работа, тръгнал по натрошените плочки на пътеката, и докато погледът му шарел напред да избере по-здравите за стъпване, що да види – едно голямо лайно, същото като вчерашното, изпльоскано на средата на пътеката. Спрял се в погнуса и решил да мине през горичката в ляво, откъдето пътя до спирката бил много по-дълъг, но поне не така миризлив, като онова пред него.
На връщане от работа, човекът пак минал през горичката, и на пътеката проверил дали лайното си е все още там. Там си било.
На другата сутрин, пак отдалече се вгледал за лайното на пътеката, но кой ще изчисти такова отвратително лайно? – там си било, все така миризливо и отвратително.
Вечерта пак минал през горичката, но този път не се и сетил да погледне дали гнусотията си е все още там.
На сутринта без и да се замисли, човекът тръгнал през горичката.
А пътят през горичката бил толкова красив! Вековни дървета, храсти, цветя, птички пеят, ухае на свежо… Макар и много по-дълъг, пътят от там се харесал на човека, и той дори почнал да излиза по-рано за работа, та да има време да се наслади на красотата на природата.
Било сухо и горещо лято.
Знойните лъчи на слънцето като във фурна изпичали лайното, и понякога човекът усещал лошата миризма, но я усещал като както му казват в изкуството, като „контрапункт“ на приятния, свеж аромат на гората, в чиято прохлада бързал да се потопи.
Минал месец, минали два, и една нощ страхотна буря се извила над панеления блок на човека.
На сутринта слънцето отново окъпало с мека топлина пътеката пред блока, и човекът преди да завие към горичката, погледнал случайно напред и що да види, лайното го нямало. Бурята го била отмила и наторила с него цепнатините между натрошените плочки.
„Я да мина по прекия път, че го забравих вече.“ – помислил си човекът, и набързо прецапал между локвичките и разклатените плочки, който му пръскали вода под крачолите.
Вечерта пак по пътеката се върнал, че бързал за вечеря с жената и децата.
На другата сутрин, окъснял човекът пак минал по пътеката и така забравил за пътя през горичката.
И така се върнал на стария и по пряк път, докато един ден що да види, ново, съвсем прясно лайно на пътеката!
Замислил се човекът докато минавал покрай него, но този път мисълта му не била в отвратителното гнусотия, а в горичката през която щял да мине на сутринта.
„Какво нещо е животът – помислил си той. Една буря може да отмие най-доброто нещо в живота ти.“
И не си мислел за лайното, а за хубавия път през горичката, която бурята отмила от живота му, отмивайки лайното от пътеката.
На сутринта човекът минал покрай Бог, който бил поседнал на една пейка в горичката.
„Добро утро, старче – поздравил той. – Как е животът?“
„Добре е, добре е – отвърнал Бог – Ето седя си тук и размишлявам за доброто и лошото.“
Човекът се спрял и се усмихнал щастлив, че има своя отговор на това умуване:
„Няма по-добро нещо – казал той – от едно лайно, изсрано на правилното място.“
Та това е приказката за доброто и лошото, мили дечица.
И сега да не тръгнете да помагате на хората като им серете на пътя!
Оставете тази работа на Бог, а вие го правете там където няма да пречите на никого.
Айде, до следващата приказка.
