Едно детско стихотворение от 1987 година, което съм написал за добричката ми дъщеря Надя 😀

– – –

Казват ми във къщи,
че не съм добричка,
а пък всичко върша
вече сам-самичка.

Сутрин рано ставам,
бързам на чешмата,
мия се, измивам
даже и стената.

Бързо се обличам,
вече съм голяма,
та затуй се гиздя,
с роклите на мама.

После на закуска,
хапвам сладко, сладко,
нищо че млекото,
доизпива татко.

И защо ми казват,
че не съм добричка?
Даже и белите
върша сам-самичка.

 

Подобни Писаници:

Споделете, ако ви е харесало
Категории: ЗабавноПоезия

Труден

Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Йоханесбург/ЮАР | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява

Оставете Мнение

Бъдете първи с мнението си!

avatar
  Запиши се за отговори  
Уведоми ме за