„Три краля разгневи той
и бе решено,
че трябва да погине Джон
Ечемиченото зърно“
(Робърт Бърнс – „Джон Ечемиченото зърно“)
На Николай Сисоев
Къде ръжта е, Боже, най-зелена
и оня дъжд, сънуван не веднъж?
Момичето, за мен предназначено,
защо не срещнах тайно като мъж?
Стоя като плашило, длан разперил,
и плаша само гаргите, нали! –
а твойте хълмове мълчат вечерно
и дъжд над мене цял живот вали.
Вали над Пловдив, Лондон и Чикаго,
дори в Йоханесбург цял ден вали
и в Кралството бесилото ми стягат,
източват с кремък ножове, стрели.
Сега ще се заровя във земята,
при елфите на Севера ще спра,
ще ида чак в Китай, и по-нататък,
но само от любов за да умра.
Благодаря ти, Жоре