Вярно ли сме роби на банките, има ли конспирация срещу стадото, и можем ли да се справим с властта на парите? Ако сте специалисти по банково дело, ще съм много благодарен на вяко мнение, критика и поддръжка.
Приятно четене.
Как станахме роби на банките
Здравейте не много свободни Българи!
Мислех да ви поздравя с обръщението „свободни роби“, защото до края на тази писаница ще разберем, че този оксиморон е всъщност състояние на индивида, избрано и поддържано от него. Обаче може и да греша…
Ще видим!
Тази писаница ще бъде не много обширна, но много разбираема история на нашият път през хилядолетната ни еволюция от първична към демократична свобода. Ще се опитам да не съм много сериозен, но сериозно възнамерявам да пробутам някои сериозни истини.
Съществуват десетки, ако не и стотици конспиративни теории за това как евреите са подчинили света с най-силното оръжие – парите, и как от най-древни времена същите тези евреи изпълняват последователно и дисциплинирано пъкленият си план за заробване на човечеството.
Ще започна, поднасяйки ви първото разочарование – пъклен план няма, има послушно стадо от човеци.
Божествения водач и бивната инфлация
Човекът е стадно същество, което има нещастието да притежава разум и две ръце с по четири пръста и палец.
(Колко по-щастливи са птичките, сърничките, лъвовете, слоновете, китовете, делфините…)
Та, способността ни да мислим и палеца, са ни е накарали да създадем правила в своите стада, които да осигурят прехраната на стадото и защитата му от животни и други човешки стада.
Преди да бъдат поставени правилата, обаче, е бил божественият избор на водача.
Демокрацията идва хилядолетия по-късно, и в онези времена на свобода и оцеляване, водачът не се е избирал с гласуване, защото той е бил очевиден.
Той е бил най-умелият ловец, с вроден усет към лова, животните и човеците. (В тази писаница, резделеното използване на „човеци“ и „хора“ е много умишлено и целенасочено)
Той е знаел кого и къде да постави по време на лов, за да вкарат в капана голямото животно и да го убият.
Водачите в онези свободни времена са били родени такива. Един вид – дадени, поставени от Бога.
Затова и до днес някои водачи на стада казват „Аз, крал на еди кое си стадо по Божията воля!“
Та, оня първи водач е издал и първите правила, които човешкото стадо е приело без гласуване и в своя полза.
1. На лов се излиза когато аз кажа
2. На лоов излизат толкова ловци, колкото аз кажа
3. Ловува се на място, което аз кажа
4. Убива се толкова храна, колкото аз кажа
Неизпълнението на което и да е от тези правила е завършвало с поучителен глад, който е затвърдявал мястото на водача.
В онези времена на сурова свобода, липсата на добър водач е било божие наказание, и всяко стадо без добър водач е ставало гощавка на животните и червеите. Всички ние днес трябва да сме благодарни на Бога, че е дал добри водачи на нашите предци, за да оцелее родът ни до тези щастливи робски времена.
Да, Бог е дал на предците ни добри водачи, но трябва да сме благодарни и на предците си, че са опазвали живи, здрави и работоспособни своите добри водачи.
„О, водачо наш, не излизай напред срещу големите бивни на мамута, а стой зад нас и ни казвай кой къде да ръга и кой къде да млати. А при делбата на месото, ти ще получиш най-голямото парче и бивните.“
(По онова време бивните и зъбите са били доказателство за ръководни способности.)
Така дедите ни са опазвали своите ръководители, а опазването на водачите е осигурявало опазването на стадото.
И нека отново обобщим – ние сме оцелели, защото сме се грижили за сигурността на водачите си.
(Днес е обратното, водачите оцеляват благодарение на нашата несигурност, и затова не бива да се учудвате защо с такова върло постоянство се поддържа несигурността в стадото.)
Естествено, грижите към водачите видимо са се отразявали на обивняването и озъбването на водача и семейството му. (В онези времена не е имало пари, затова не е имало опаричване. Имало е бивни и зъби, а от там – обивняване и озъбване)
В началото многото бивни и зъби са показвали, както по-горе споменах, превъзходство в ловните и организаторски умения. С времето обаче, бивните и зъбите почнали да се ползват като разменна единица.
Понеже водачите получавали по-големия дял от лова, те можели да си позволят и по-голямо семейство.
Семействата на водачите винаги били нахранени добре, винаги били здрави и устойчиви на болести, студ, глад и дълги преходи в търсене на улов.
Но понеже били по-многобройни понякога им се налагало да заемат храна от другите членове на стадото.
„Абе съседе, ние сме петнайсетина човека в нашето котило та свършихме храната. Ще ни заемеш ли малко месо до следващия мамут?“
Съседите в ония времена били много услужливи човеци.
„Няма проблеми бе комшу. Вчера ни умряха две деца и имаме малко месо в излишък. Ще ви дадем без да ни го връщаш, срещу два тигрови зъба и две мамутски бивни, от средния размер.“
Ето как бивните и зъбите почнали да се ползват като разменна единица.
Колкото по-малко била храната, толкова по-евтини били бивните.
Във врeме на глад например, половин бизонска плешка с кокала се е търгувала за пет мамутски бивни и осем кътника от саблезъб тигър.
Обаче когато храната била достатъчно за да се изкара до следващия ловен сезон, същата плешка се е търгувал само за три глигански кътника.
Както виждате инфлацията е била позната още преди да измислим държавата и долара.
Някои от вас ще ме обвинят, че си приказвам тук биволски лайна (вече сте забелязали, че се стремя да ползвам незамърсен Български език), и вече напират да ме питат защо са му на някого бивни и зъби.
Какъв смисъл би имало да се обивни и да се озъби човек.
Вече казах и пак ще повторя – разменна единица.
Вие да не си мислите, че човеците в ония времена са яли само месо?
Не! Яли са и плодове и зеленчуци, но не можеш да предложиш на някой вегетарианец един говежди далак за една пазва боровинки. Той затова е вегетарианец, защото не яде месо, и естествено, твоите говежди карантии хич няма да го съблазнят за размяна.
Но пет саблезъби кътника ще му дойдат много добре, щото с тях ще си купи една кожа от бобър, от която ще ушие бикини за дъщерята и сутиен за жената.
Защо вегетарианците са толкова малко
И понеже споменах вегетарианците, искам да споделя, че големият въпрос „защо сме се развили като месоядни?“ има много лесен отговор.
Как си мислите вие че се става вегетарианец, при наличието на толкова много друг добитък, който непрекъснато и без остатък ти изяжда храната и се пренася на нови територии, за да ги опасе, преди ти да си успял да напълниш поне една пазва с храна? Ъм?
Много трудно е било да си вегетарианец в ония добичи времена.
Мине стадото с бизони и опасе къде що има боровинки, спанак, коприва, цвекло и прочие вегетариански вкусотии. След бизоните минат антилопите да доопасат и подправките, жирафите и мамутите опоскат високите дървета с вкусни плодове, глиганите опаткат каквото остане под дърветата, а ти се опитваш да оцелееш като вегетарианец.
Ми не става!
Затова повечето от нашите деди и баби са се хващали за тоягата и кремъка, и са минавали на пържоли.
Освен това, било икономически обосновано, превръщайки кожарството в стабилно доходоносно перо.
Но да се върнем на инфлационните тенденции в ранната ни стадна икономика.
Вече изяснихме божествеността на стадните водачи.
Естествено, тяхната божественост се е изразявала не само в умението да ловуват животни.
Щом умееш да ловуваш, значи си умен, а щом си умен, значи можеш да извлечеш полза от всяка стадна единица при всяко създало се положение, без значение бедствено или благоденствено.
Та бивната и зъбна инфлация в ония времена много лесно се урегулирвала с… по-обилен лов, естествено.
Умно а?
Когато има обилен лов, моите бивни и зъби стават скъпи и с една бивна мога да купя една мамутска плешка, която заедно с моят дял от лова ще нахрани за една седмица петнайсет членното ми семейство.
Обаче когато ловът е оскъден, с една бивна не мога да купя и дупката на слонски гъз.
Затова инфлацията е стимулирала водачите да си напрягат сивото вещество, за да измислят как, къде и кога да проведат най-успешен лов.
Сега имаме съвсем различни икономически и финансови тояги за справяне с инфлацията, и ако четете търпеливо ще стигнем до различното, както и до много дълбоките банкови, политически и икономически тайни, които водачите крият от нас.
Естествено (тази дума я употребявам твърде често, но и много преднамерено), те го правят за наше добро, а ние трябва да стигнем до корените на доброто.
Как се е създала ръководната каста в стадото
Сигурно вече сте нетърпеливи да научите как станахме роби на банките, но трябва да имате търпение.
Вие да не си мислите, че тази конспирация е проведена за няколко години? Не! Нещата тръгват от най-ранното ни свободно съществуване, за да се стигне до истинската свобода, дадена ни от демокрацията.
И тази демокрация е постигната с голямо търпение, с много кръв и банкови инвестиции.
Та, да караме подред и да видим сега как сме създали ръководната каста, която захапе ли веднъж не пуска освен с куршум в главата или гилотина през врата.
След като Бог ни дал водачите, ние сме започнали да живеем много по-организиран и социален живот.
Веднъж поел отговорността за прехраната на стадото, водачът не можел току така да пренебрегне и останалите отговорности, които включвали намиране на подходящ подслон, подсигуряване сигурността на подслона срещу човекоядни животни, подсигуряване и поддържане на огън, подсигуряване на условия за културно развитие (най-сухата и гладка стена в пещерата) и ред други социални ангажименти.
Споменавайки по-горе за пещерите, трябва да поясня, че нашите представи за жилищните предпочитания на дедите ни са много неверни.
Вие си мислите, че намирените художествени платна по стените на пещерите са доказателство, че предците ни са живеели най-вече в пещери.
Не! Горното само доказва, че пещерите са били най-удобното място за съхранение на културни и исторически документи, и естествено ние ги намираме най-вече там.
Някои умни археолози и познавачи на човешката психика отдавна знаят, че гладът е най-добрият подстрекател към пътешествия. Дори мечката не може с по-добър успех да изгони стадото от пещерата, както гладът може да го напраи. Даже и в днешни времена, големи количества стадни екземпляри, подтикнати от глада и несигурността за следващата зима, изоставят своите панелни пещери и се впускат в пътешствия за подсигуряване на насъщния хляб.
Това, което нашите неандерталци с бухалките не можаха да направят, го направи гладът.
Да, пещерата е била много сигурно и удобно място за спане, но никога не е раждала храна. Икономическият стабилитет в онези времена се е крепял изключително на лова и диворастящите вкусотии, а животните и зеленчуците изчезват при прекалено и неразумно използване. Знаем го от опит и днес. Затова много често нашите стада са се предвижвали от място на място в търсене на по-добри аграрни и животновъдни територии.
Докато при един преход се случило неизбежното – съгледвачите, изпратени напред за да засекат евентуално движение на големи количества храна, се върнали с изключително щурата и непонятна вест:
„Там има ние.“
Водачът, знаейки за въздействието на някои гъби върху все още еволюиращото сиво вещество на предците ни, впървом се отнесъл доста несериозно към сериозната вест.
„Там не може има ние. Ние тук“ – посочил с пръст към главата си водачът, което истински разсмяло стадото.
„О! О! О! Там много ние.“ – съвсем сериозно и много предупредително повторил съгледвача.
Тук бих искал да вметна, че според общата представа и научните доказателства, човешкият вид е една щастлива случайност, появила се първо в Африка. Лично мен науката не ме е убедила, че появявайки се някъде в южна Африка, човечеството магически се е размножило и изоставило този континент, където имало много слънце и храна, но нямало никакви условия за еволюция. Не можем да си представим друга причина за преселване в суровите условия на Азия и Европа, освен с факта, че точно суровите условия предразполагат към поумняване. Очевидно вътрешният глас на някой от нашите предци е дал добър еволюционен съвет на някой от нашите водачи. (по-късно ще стигнем и до вътрешния глас в нашите водачи)
За щастие този съвет се е оказал гениално добър, което е видно от разликите между Африка и Европа.
Но мисълта ми е друга; все още не е обяснено как и защо нашите деди са се разделили на малки стада. Знаейки, че никое говедо не напуска стадото току така, многоучудващ е фактът, че все пак сме се разделили на дребни стадни групи и въпреки съжителството и кръвосмешението в тези малобройни стада, ние сме успяли да еволюираме сравнително еднакво и с приемлива умствена обремененост. (Последното не важи за майка Африка)
Но нека се върнем към намирането на другите ние.
Представете си умствената недостатъчност при опитите да си представите, че някъде на тази земя има друго стадо като вашето.
То е нещо като да си представите, че има извънземни, които идват от друга галактика, приличат на вас като да сте съученици, стрелят с калашник и търгуват с евро.
Колко тъпи трябва да сте, за да допуснете такава възможност!?
Същите мисли минали и през главата на водача, когато чул, че „там има ние“. Все пак ловният му инстинкт и отговорността му към стадото го накарали да разпореди тиха почивка, докато той със съгледвача отидат да удостоверят невъзможността на това твърдение. След три растящи педи ходене, те видели издигащ се дим над дърветата покрай широката река, която пресичала земята пред тях. Да уточня, че „три растящи педи“ са мярката, която слънцето бележи със сянката на пътника. Една растящата педя е времето което се изминава, докато сянката на пътника порастне с една педя, което от своя страна удостоверява следобедно ходене.
По ония страшни и безпътни времена не се е ходило нощно време.
Много внимателно двамата се приближили към мястото и… да, там било пълно с ние.
Водачът започнал да брои ние, слагайки малки камъчета в торбата за пастърма, защото пръстите на ръцете и на двамата били много по-малко от ние покрай реката. Наложило се даже да изяде пастърмата, за да освободи място за изчислителната техника. Върнал се водачът в стадото извънмерно замислен и под тежестта на ние в торбата.
„Мда… Там много ние – показал водачът пастърмената торба и тежко я пуснал на земята – Много, много, много, много, много нас там. Ако искаме живее там, трябва да избие всички нас.“
Стадото подскочило като един човек и почти в единоглас се учудило на гъбеното заявление на своя уважаван водач:
„КАК ИЗБИЕ ВСИЧКИ НАС?????????“
„Не, не! – усетил се водачът – Трябва да избие всички ние. О фак… Искам кажа ние трябва убие нас, и посочил пастърмената торбичка пълна с камъчета.“
Това бил първият случай в който се наложило да се ползва все още липсващото 3.л. мн.ч.
Ето че вече можем да си представим трудностите при еволюирането на езика.
Казват, че гърците имали най-много думи в техния език. Твърди се, че имат около 5 милиона думи. Аз лично не го вярвам, но ако е вярно би било много срамно за гърците, които с такъв богат речник не са стигнали по-далеч от кръчмарството, предлагайки чинии за чупене, турска мусака и българска млечна салата именувана с една от петте милиона думи „тзатзики“ (τζατζίκι).
Както и да е…
Трябва да стигнем най-после до същността на тази част от писаницата, а именно – създаването на ръководната каста.
Поставено пред проблема как да избие всички нас(ние), стадото трябвало този път да бъде организирано за лов на човеци, чиято многобройност предполагала по-добри ловни полета или по-добри ловни умения… или повече секс. Привършващата храна и доброто крайречно място напълно оправдавали риска.
Водачът извикал най-добрия ловец, за да обсъдят ловната тактика. Към тях се приближил един слабичък, недохранен младеж.
За да се избавя от глуповатото усещане при измислянето на недодялан първобитен език, ще приемем, че стадото което е обект на нашата историйка е основоположника на гръцкия народ, дал ни богатството на речта, и ще продължа с българския превод на вече еволюиралият гръцки език.
„Ти к’во се присламчи, бе Кравешко око?“ – скастрил го водачът и му показал стадото. Един вид – „марш обратно в стадото“!
Да ама Кравешко око имал сериозна причина да застане неповикан пред водача.
„Трябва да изчакаме нощта. Моят глас ми го каза“ – изтърсил Кравешко око и водачът замалко не седнал от учудване.
„Пак си ял изсушени дарадонки от гъбояд. Що се не скриеш некъде докато избием нас, а?“ – посъветвал го най-добрият ловец.
Кравешко око, обаче, бил един от онези еволюирали примати, които не били съгласни с идеята за родство с маймуните, и имал доста сериозна причина за това свое лично мнение. (Трябва да знаете, че човеците много рядко имат свое истинско, ама ИСТИНСКО лично мнение. Обикновено личното мнение е мнението на стадото) Но Кравешко око имал по-специално лично мнение, което също не било негово лично, а това на вътрешния му глас. Днес човеците с вътрешен глас ги изпращат в психиатрията, но в онези сурови времена, психиатрите са лекували на място, ползвайки тоягата за психиатрично въздействие. Сучаят с Кравешко око, обаче, повече приличал на преяждане с дарадонки от гъбояд, а такива ги изпращали да се скрият докато премине опасността, ако имало такава.
Той обаче съвсем настойчиво дал да се разбере, че няма да се скрие, докато не бъде изслушан.
Водачът въздъхнал с разбиране и кимнал в очакване на обяснението.
„О, ако нападнем по светло ще загубим всички свои ловци, защото сме много малко.“ – започнал той.
Водачът избухнал в смях:
„Ох, ще ме умориш от смях. Не може да е хем много хем малко. Казва се „малко малко“ “
Кравешко око не се интересувал от семантичните особености на стадния език. За него „много малко“ било същото като „малко малко“.
„О, ние ще ни видят ако нападнем по светло и ще ни светнат както не сме и очаквали“ – продължил той
„О,ние… оние… Хм, не е лошо като за местоимение… ние, вие, оние. Браво! Та казваш през нощта да ги бастисаме, а? Ми не е лоша идея. Ако проработи, за всяко важно решение ще се допитваме до твоя вътрешен глас, но ако се издъним, обещавам ти да останеш без глас.“
Тримата обсъдили нощната тактика и я разяснили на всички ловци.
За атаката било избрано времето „две онодванета след времето за онодване“, което ще рече, лягаш си, онодвате се със жената, оние правят същото, но както му е редът те заспиват след онодването, вие обаче не заспивате, а се онодвате още два пъти, за да е сигурно, че всички оние са заспали. Тогава с последните останали сили нападате лагера и избивате всички. Така се е отчитало нощното време без часовник и луна.
Този лов на оние е първият разказан случай в историята на човечеството и откакто сме роби на банките, и аз ще ви спестя подробностите, които биха ви разочаровали от човещината на нашите предци. Достатъчно е да знаете, че както и при днешните битки, в това клане е имало много пръснати черепи, разпилян мозък, изтърбушени деца, разпрани старци, разчекнати жени, накълцани на кайма мъже, миризма на изпражнения, премесена със сладникавия мирис на гъста кръв, разпилени вътрешности и други познати картини от войните, които сме водили през дългите години на великата си история.
На развиделяване зеленото в пейзажа било много, много, много, много по-малко от червеното.
Битката завършила при резултат една пастърмена торба убити от оние срещу няма убити от ние.
Нашето стадо се събрало около Водача, Най-добрия ловец и Кравешко око, и с викове уа уа уа уа удостоверило раждането на новата ръководна каста. В нашия случай тя се е състояла от водач, който вече е бил поставен от Бога, генерал, който знаел как да избива оние и шаман, който имал два гласа – вътрешен, чуван само от него и външен, чуван и зачитан от цялото стадо без изключения.
По-нататък ще разберем как ръководната каста с течение на времето се е променяла и еволюирала, за да ни доведе до положението да сме роби на банките. Обаче много ви моля да не се негативизирате и да не се фрустрирате от истините в това кратко генерализирано експозе за дистройващите процеси в девалвирането на персоналните и социални свободи, довели ни до аксептването на демократичните идеали за фундамент на държавното и социално билдване.
Горната сентенция е да ви покаже колко много сме еволюирали вербално от времето, когато все още не сме имали 3.л. мн.ч.
И очевидно продължаваме да еволюираме, с надеждата да задминем гърците записвайки в най-скоро време 5,000,001 думи в Българския език. Добре че няма копирайт върху речниковия състав на езиците.
очаквайте продължението…
