Българска поезия. Трудна поезия.
Бял Сън Сънувах бяло… Бяла къща и някаква жена, която в бялата постеля сънуваше сама. Сънувах, че сънува ласка… Сънуваше ли тя, или сънувах аз че някой сънува белота. …….. Сънуван бях, във бяла къща от някаква жена, как в бялото сънувам нея, че ме сънува тя. Николай Сисоев – Прочетете повече…
Ще станем ли Приятели? Едва ли… Във мен са Двама – кой ще избереш. Един живее в дни полузаспали, а другият нощта обръща в ден. Ще ме обичаш ли? Кого избираш в мен? Ще чакаш ли във пладнето ми сънно да те погледна както гледаш ти, или ще чакаш онзи Прочетете повече…
Това стихотворение написах, докато слушах тази музика. *** Не-пред-сказуемо – отминала надежда. Оголено глаголно примирение, очакването – твоя вечна нужда а нуждата – очакване без край. Ай-ай… е възклицателно недоумение, И my god-ината е пълна с нечетен брой пропуснат шанс, Обърнат е часовника – заспиваш, Естественото състояние е trans-грешен изводът Прочетете повече…
Да те сънувам ли,
или да те измисля?
И да забравя всичко
истинско и смислено.
Магнетофонът да подкара първа писта
и да заплува жълтата подводница
над чаша водка
в сиво-синкав дим.
…Не спим!
(още…)