Autumn dawn

Перфектен Ден

ЮАР, Йоханесбург, фермата в която живея и работя.

Сънувам.
Преди повече от седмица Пламен е направил поредната изцепка с “Един перфектен ден”, и ме кани да се присъединя.
Довечера ще трябва да напиша нещо за своя перфектен ден.
Събуждам се.

Жена ми я няма до мен.
Вече пътува към работното си място.
Няма да има секс.
Всъщност сутрешният секс е скучен.
Нещо като продължение на съня в 8:30 сутринта.
О! Вече е 8:30…
Кафе, цигара, още една цигара… и още една в тоалетната.
Какво ядох снощи!? Ооооооооххх…

9:00 Работният ден е започнал преди един час.
В дърводелската работилница съм.
Добре че ми е в двора. Никога не закъснявам, даже и да не вляза в нея навреме.
Не ми се работи.
Трябва да купя панти за вратите на шкафовете.
Паля Опела.
Не е перфектният автомобил но си го обичам.

10:00 На тротоара някакъв черен брат се предлага като квалифициран дърводелец.
Спирам встрани от пътя и го викам на интервю.
От Зимбабве, с редовни документи, завършил е средно образование за дърводелец.
Каква надница иска? – почти колкото моята.
Отдавна търся помощник, но нямам късмет и с този.
Не е перфектния ми ден…

Пред колата ми спира полицейски автомобил.
Двама полицаи (единият с автомат) излизат на скорост и се спускат към мен и интервюирания зимбабвиец.
Той вече е с ръце опряни на колата ми, старателно претърсван от полицая с автомата.
Другият ме кани да изляза от колата си.
Излизам в недоумение.
“Lift your hands up – командва ми полицаят – Not your perfect day, eh?” – и почва да ме претърсва.
“WTF – мисля си – тоя ми нарушава правата”
Но не се противя, щото ми е интересно да бъда с нарушени права.
Чувствам се като престъпник, който ще се изплъзне на полицията, щото предвидливо е оставил дрогата в другия Опел на близкия паркинг.

“Perfect”
“What!?” – чудя се кое му е перфектното.
“You’r clean” – почти разочаровано ми обяснява перфектността на ситуацията полицаят и се мята обратно в автомобила си.

Кефя се.
Никога не ми се е случвало нещо подобно и едва ли ще ми се случи отново.
Като при всяко интервю, вземам телефона на “квалифицираният дърводелец” и му обещавам да му се обадя.

Тръгвам след полицейския автомобил.
В моята посока е.
Задната му лява гума е спукана.
Изравнявам се с него от ляво, отварям прозореца и извиквам към полицая:
“You have а flat tyre!” – и соча задната гума.
Полицаят отваря врата, поглежда към задната си гума и се блъска в спрелия на светофара товарен автомобил.
“Not your perfect day, eh?” – извиквам към него и завивам в ляво на зелена стрелка.

Чувствам се като престъпник, който току що е изиграл гадните полицаи на пътя.
“Perfect” – гадна мисъл…

11:00 На черния път към фермата съм.
Някаква черна жена с увито дете в ръцете ми маха да спра.
Спирам.
Сигурно й трябва помощ или ме стопира.
Приближава се към мен и изважда пистолет от вързопа, в който трябва да е детето й.
“Get out !”
Излизам, щото между пистолета и главата ми има само три сантиметра.
Оная хвърля вързопа в колата, качва се, включва на първа и… колата изгасва, щото съединителя отделя на няколко милиметра от пода.
Опитва да запали, но не-перфектният ми Опел пали трудно когато е топъл, и то само ако не докосвам педала на газта.
Излиза от колата и захвърля ключовете през оградата на съседната ферма.
“Walk and don’t turn back!” – сочи с пистолета прашния път пред мен, и аз тръгвам да ходя.
Не я чувам зад мен.
От завоя пред мен се подава автомобил и с пълна газ ме разминава.
Чувам го да спира за момент и с превъртане на гумите да потегля отново.
Обръщам се.
Аз и Опела сме сами на пътя.
Изчаквам фината пепел да се спусне на мястото си.
Наистина сме сами.

Връщам се.
Звъня на интеркома на фермата, в която лежат ключовете на не-перфектния ми Опел.
Обяснявам набързо и човекът ме разбира.
Идва с един ротвайлер и отваря портата.
Поглеждам кучето с питащ поглед.
“Don’t wary, he doesn’t bite when I’m around” – успокоява ме оня, че кучето не хапе в негово присъствие.
Тръгвам напред и кучето се хвърля върху ми.
Бия му един тупаник в муцуната с лявата ръка (защо с лявата?) и то пада от метър и половина височина на левия си хълбук.
Мъжът гледа в недоумение, и ми е трудно да преценя, дали е изненадан от държанието на кучето си или от моето държание.
“Wait outside! I’ll bring you the keys” – да чакам вън, а той ще ми донесял ключовете.
Излизам обратно преди песът да се е изправил на крака.
Мъжът ми хвърля ключовете през оградата, казвам му “thank you and sorry”, а той потупвайки ротвайлера по главата ми отвръща “You are welcome”, в което силно се съмнявам.

12:00 Обядвам.
Сандвич със сирене, авокадо и половин хладилник между две филии хляб.
Не ми се пие бира(!)
Пия кока-кола.
Май съм отказал бирата след завръщането си от България.
Една змия влиза през вратата на патиото.
Този сандвич е мокър.
Една змия… пропълзява през врата и се изгубва в коридора…
Една ЗМИЯ…!!!
Трябва да полея с нафта около външните врати.
Поглеждам в коридора, но змията вече не е там.
Седем отворени врати…
Почвам от тоалетната, щото е най-лесна.
Няма я и в банята.
Кухня, трапезария, нашата спалня, гостната спалня.
Всички тенджери са на пода, гардеробите изпразнени, върху вдигнатите на една страна легла.
Не ми се мисли за офиса, от който се влиза в склада за забравени неща.
Трябва да си почина.
Отварям хладилника и вместо кока-кола изваждам една бира.
Вярно ли съм отказал бирата?
Не съм.
Heineken не е бира, а вълшебство, което може да ти покаже как една змия се изнизва през коридора, и по обратния път през патиото излиза на слънчевата морава пред къщата, където забравила пътя си, се отдава на слънчеви бани.
Няма да я убивам, защото е красива.
Тропам с крака по земята, тя неохотно се развива и изчезва в близките храсти.
Надявам се да е разбрала, че не е welcome в нашата къща.

Между 14:00 и 18:00 денят протича още по-неперфектно – нищо не се случва.

19:00 Жена ми си е у дома, вечеряли сме и ровим из компютъра за някой филм, който синът ни е преценил като подходящ за нас, свалил го е от замундата, и ни го е изпратил заедно с около 30 други филма чак в ЮАР.

20:00 Филмът е избран.
Щракам и се облягам на дивана в доволно очакване.
20th Century Fox presents… Жена ми вече спи.
Пак няма да има секс.
Всъщност вечерният секс е много скучен.
Като продължение на не-перфектен ден.
Виаграта е измислена за вечерния скучен секс, на който му липсва перфектната тръпка, донесена от перфектния ден.

Господи, колко е хубава, даже и на тази възраст (няма да казвам на колко).
Тридесет години с нея…
С какво заслужих това, Господи?

Целувам я.
“Ох, рожбо (така ми казва), много съм уморена” – прошепва в съня си, целува ме и се обръща на другата страна.
Чувствам се като целунат от богиня.
А богините са перфектни, нали?

22:00 Трябва да пиша за Перфектния си Ден.
Заглавието естествено ще бъде:

Един Перфектен Ден

Събуждам се.

Жена ми я няма до мен.
Вече пътува към работното си място.
Няма да има секс.
Всъщност сутрешният секс е скучен.
Нещо като продължение на съня в 8:30 сутринта.
О! Вече е 8:30…

Perfect!

Подобни Писаници:

  • Няма намерени подобни писаници!
Споделете, ако ви е харесало
Категории: Лично

Труден

Роден: да, в Белене (Плевенско) | Местожителство: Йоханесбург/ЮАР | Възраст: неузряла | Женен: щастливо за Анелия Енчева | Деца: Денислав и Надежда | Тъмно минало: комсомолски секретар, две сбивания | Светло бъдеще: закъснява

7
Оставете Мнение

avatar
4 Comment threads
3 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
3 Comment authors
TrudensgaSashkoouu Recent comment authors
  Запиши се за отговори  
най-нови най-стари най-гласувани
Уведоми ме за
Sashkoouu
Гост
Sashkoouu

Ееее… Ники, аз ще ти предложа някой филм..
Истината е, че не съм го изгледъл до край, но изглежда интересен… мисля, че ще ти допадне.
Не обичам да препоръчвам филми които не съм гледъл, но това е предчуствие..
ГЕНЕЗИС.. С Леонардо Дикаприо

Лита
Гост

ее, страхотно 🙂
много увлекателно написано 🙂

sga
Гост
sga

o, много хубаво е… на мен ми хареса най-вече частта за богинята. хубаво е човек да намери въплътеното небе за себе си; поздравления за 30сетте години, нека и следващити са здрави и щастливи!!!

sga
Гост
sga

п.п. ако можеш да попоправиш предния ми коментар, да знаеш, че знам, че “михареса” се пише “ми хареса” :))