Аз общувам със себе си

Скоро в един коментар бях провокиран да напиша нещо за общуването.
За него са написани и ще се пишат книги.
То е предмет на задълбочени проучвания от страна на психологията и с получените резултати рекламата прави пари, политиката води масите, бизнесът строи империи.
Не съм философ, дипломиран психолог или социолог, и затова ви съветвам да приемете тази писаница не като урок по общуване, а като общуване.
Хайде да пообщуваме за начина си на общуване.

Според мен, основните причини да се впуснем в общуване са три:

1. Нуждата да споделим
2. Нуждата да се учим
3. Надеждата да научим другите

В тези три причини, според мен, се вмества всичко за което се сетите като вид и потребност за общуване..
ОБАЧЕ, никой не се замисля над факта, че общуването е лична потребност.
Често, впускайки се в общуване, човек си мисли, че го прави заради другите, заради техните нужди, за да помогне, за да промени, за да утвърди, заради истината, и пропуска да отбележи, че личната нужда стои в основата на тези причини.

С раждането си, човек започва да опознава света като нещо външно, нещо, което не е Аз.
Бебето захапва ръчичката си и „си казва“, ТОВА СЪМ АЗ.
Захапва пелената или играчката и разбира, че това НЕ Е АЗ.
Всеки резултат от това начално общуване дава отговорът за Аз: Това съм Аз, това не е Аз.

Така първото общуване със света поставя началото на РАЗДЕЛЕНИЕТО – Аз↔НеАз, и това разделение трябва да донесе знание за Аз, чрез познанието за Не-Аз.
Началната брънка на веригата от знание, която наричаме Аз е поставена.
Заобикалящият ни свят (нашите родители, приятели, училище, учители…) започват да оформят Аз по свое подобие и нужди.
Нашите предпочитания, ценности и избори са оформени и зависими от общуването ни с външното.
Така външното, като живеещ организъм ни предава „генетичния си код“ и ние естествено се идентифицираме с и чрез него.
По-късно като част от този организъм, Аз ще предаде част от себе си при оформянето на друго Аз, и ще го направи чрез общуване.

Общуването е процесът, който произвежда Аз като социален продукт.

Аз Общува със Себе Си

В тази писаница няма да разглеждам общуването като несъзнателен допир с околното, но ми се иска да кажа няколко думи за влиянието на околната среда върху личността, и как това несъзнато, не-активно общуване, се явява основа за нашето „живо“ общуване.

Всеки допир, поглед, звук, аромат и вкус са общуване, и не случайно различните култури обръщат къде повече, къде по-малко внимание на естетическото оформление на обитаваната среда.
Няма да ви разказвам как съвременният живот в малките пространства на големия град, ни отнема красотата и спокойствието, и променя душевния ни мир в душевен бардак.

Всяко общуване започва от Аз и завършва в Аз.

Ако сме в мир, започваме общуването в мир.
Ако сме в бардак, общуването ни започва от бардака.
И всяко нещо, което даваме от себе си в общуването идва от мира или от бардака.

Когато общуваме, ние се стремим да дръпнем другата страна към себе си и да покажем своите ценности, своето виждане, своята оценка, своя свят.
Един несъзнателен поглед към красивото, и то попива в нас, и по-късно бива предадено на друг, чрез общуване.
Елементарно, ще кажете, но мнозинството не осъзнава, че веднъж заразени с красивото, или с грозното, ние приемаме всяко общуване със заразените си сетива.

Измамените са станали подозрителни, излъганите са предпазливи, жертвите на насилие са станали по-страхливи, и е естествено това да се отразява в общуването.
Съвсем естествено е злобният да вижда злоба срещу себе си, лъжецът – лъжа, а крадецът – опит за кражба.
Затова, когато Аз общува, срещу себе си има себе си.

Аз Общува със Себе Си.

Всяко общуване започва с опита да се харесаме на другата страна, защото само ако бъдем харесвани, ще можем да дадем нещо от себе си.
Само ако бъдем харесани, ще доведем другата страна до своите ценности, и това е най-важното, защото общуването е размяна на ценности.

Аз дава, за да вземе. Аз дава на себе си.

Не е задължително даването да е с преднамерената цел да вземем, но понеже общуването е размяна, получаването е като да се намокриш, след като си влязал във водите на общуването.

Само онези, които не познават себе си биха твърдили, че общуването може да бъде безкористно.
„Корист“ е „печалба“ с търговска стойност, но в общуването винаги има печалба (не търговска) за Аз.
Аз може да не осъзнава, че се впуска в общуване за да спечели, но крайният резултат винаги е обогатяване ако не с друго, то поне с опит и информация, а това е печалба.

Какво иска да спечели в общуването Аз-а?

1. Знание
2. Приятелсво
3. Признание

Ако се сетите за нещо друго, то влиза в едно от трите.

Аз не търси интелектуални, културни или духовни ценности.

Аз е убеден, че ги има, и търси да ги сподели в общуване.
Ако Аз търси нещо в интелектуалната, културната и духовната свери, то е да намери своите ценности в другите.

– – –

Кой е правилният начин на общуване?

Няма ПРАВИЛЕН начин да го правим.
Общуването е като сексът – ако не се съобразяваш с партньора си, ще го оставиш незадоволен.

Има обаче неправилен начин на общуване, и това е, когато подхождаме с цел да бъдем харесани.
Все едно любовник да каже на любовницата, „глей к’ви мускули имам, глей к’ъв съм хубав и смятай к’ъв секс ще ти извъртя“, а потентноста му стига само за една минута.

Когато се опитваме да бъдем харесани, ние всъщност лъжем, за да покорим вниманието и доверието на другия, а след това започваме да го инфектираме с нашата интелигентност, култура и духовност.
А какво, ако сме с мускулест език, а с импотентна интелигентност, култура и духовност?
Какво, ако сме смотаняци, които още не знаят, че са такива, защото другите в стремежа си да ни се харесат, не са ни казали колко сме смотани?
А?

Сега си спомням, че бях определил най-чистото отношение при общуване, като подаване на солница.
„Би ли ми подал солницата?“
„Да, заповядай.“

Никой не се опитва да се харесва.
Никой няма изгода в общуването.
Солта е евтина и обща. Служи за овкусяване.
Никой не би искал манджата да е безвкусна.

Добрият готвач не се опитва да се хареса.
Той прави манджата по свой вкус, и ако познава добре себе си, ще знае пристрастието си към различните подправки и ще ги ползва умерено.
Добрият готвач знае колко са различни вкусовете на хората и затова слага солница на масата.

– – –

Матей 13:13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.
Матей 13:14 В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

ВИНАГИ в общуването си с другите оценяваме според интелекта, културата и духовните си ценности.
Ако другият е смотан, това най-вероятно идва от нашата смотаност.
Ако другият е груб, сигурно грубата ни същност го съди.
Ако не го разбираме, сигурно е от глупостта ни.
Кой от вас би казал, че думите на Исус от горния цитат се отнасят лично до вас?

– – –

И все пак, как да общуваме така, че да е полезно за нас и другите?

Според мен, човек не трябва да е двуличник в общуването.
Когато се опитвате да се харесате на другите, помислете си, дали това което им показвате сте вие.
Не ползвайте чужди ценности като калъп от който не можете да се измъкнете.
Когато говорите за любов, извадете я от себе си, а не от книжките.
Когато говорите за култура, ползвайте своята, а не назубрената от книжките.
Когато говорите за свобода, застанаете насред свободата си и не я бранете. Свободата не се брани. Дишайте от нея, така че да ви видят как дишате свобода.
Не се опитвайте да бъдете популярни.
Ако имате единадесет приятеля (но това е много), след смъртта ви ще ви обикне поне още един и той може да промени света с идеите ви.
Повече се радвайте на приятелите си, и по-малко говорете.
Общуването е от душата, а не от езика.

Какво ще кажете вие, приятели?