Видове Български блогъри

Вчера попаднах на Видове дивеч – презентация от Longanlon, когото по някога чета с неудоволствие (не обичам арогантността, яздеща идеалите на тълпата), и се замислих върху другият вид дивеч – Българският блогър.

Чета Български, Английски и няколко Руски блога, но тук ще пиша само за Българските.

Знаете ли каква е разликата между Българската и Английската (да кажем) интелигентност?
Българската инелигентност е „интровeртна“ (introvert).
Не, не точно…
Тя е по-скоро „ego-introvert“, обърната навътре не като опит за себепознание, а като намерение за себе-изява.
Българска черта е това „его-интровертство“ (да ме простите за чуждиците, ама се опитвам да бъда разбран от нашите интелигенти), и тази наша черта ни е изяла стотици години благоденствие, изтрила е държавни граници, национална самоличност и духовни и морални ценности.
Българите сме станали национално безлични „личности“.
На нас ни харесва чуждата демокрация, чуждите идеали, чуждите ценности, чуждото владичество (500 години сме го харесвали и продължаваме да го харесваме). Харесват ни чужди конституции и закони, чужди предприемачески (бизнес) модели, чужди моди, чужда музика… абе харесва ни чуждото.

Ако някой реши да направи нещо свое, върху му се спускат хиляда и един умници, да му кажат как трябва да се направи, щото в чужбина ТАКА го правят.

Та така е и с мнозинството от нашите „блогъри“ (Интернет писачи).
Колко вида блогъри има в България?
Колкото в чужбина и още няколко.

Праведващият интелигент

Той е изключително интелигентен и с високи, но чужди морални и духовни (ако ги има) ценности.
За този блогър  стойност има не направеното от предците му, а написаното и направеното от чужденците.
И тези чужди „стойности“ са аршинът с който той мери Българския ръст.
Точката от писания закон има абсолютна стойност за „праведващия интелигент“, а точката е толкова по-силна, колкото повече чужденци я ползват.

В този ред на мисли, този вид блогъри са изключително политически и социално ангажирани и те с всички сили се стремят да имитират и приспособят чуждото на родна почва.
Те са издънки на онези „праведници“, които заведоха България в Европа като неравноправен и послушен плебей.

Ама да не си помислите, че този вид блогъри са смотаняци.
Не! Праведващият интелигент е много свестен, но многото книжки, които е прочел са му отнели желанието и способността да напише нещо свое.
Вместо това „праведващият интелигент“ казва: „Всичко е написано преди нас, от доста по-умни от нас. Ние само трябва да го преписваме със свои думички“.

Доброто в „праведващият интелигент“: той се стреми да заведе България до най-доброто, което имат чужденците.
Лошото в „праведващият интелигент“: не обича чужденците, защото не се стреми да им даде най-доброто от България, от което следва и съветът, който искам да дам на този вид блогъри – не обичате другите, защото не обичате и себе си, и не уважавате себе си, защото уважението към другите се е превърнало в поклоничество (лизачество).

Чудех се дали да давам примерчета за всеки вид блогъри.
Що пък не?
Може да си създам лични врагове, но пък ако нямам врагове, поставям под съмнение личността си.
Освен това Аз съм ви приятел, вие не сте.

Пример за праведващ интелигент: Комитата

Интелигентстващият посредственик

Няма да обиждаме мнозинството, щото не е демократично, но всеизвестно е, и логически изведено, че мнозинството е посредствено и обича да си въобразява, че управлява, или че може да направлява в правилната посока.

Интелигентстващият (не ме корете за измислената дума) посредственик има голяма аудитория, точно защото посредствеността е многолюдна, и много се радва на ръкоплясканията.
Интелигентстващият посредственик е много популярен.
Той е хранително зрелищен. Той дава възможност за изява на тълпата в коментарите на своите писаници, защото мнозинството, чувствайки го като свой, изразява одобрението си с лекота, бълбукаща от душата.

Този вид блогъри са втвърдители на посредствените нужди, интереси и ценности на тълпата.
Една популярна писаница за религиозните будали, дискриминираните хомосексуалисти, шибаните политици или дупките по улиците,  го прави герой на мнозинството.
Той е враг на чалгата само защото това го прави популярен сред елита на посредствеността.

Пример за интелигентстващ посредственик: Longanlon

Интелигентният критикар

Критикарът е човек с болезнено чувство за справедливост.
За него, подминаването на грешката е равнозначно на духовно самоубийство.
Критикарът се опиянява от чуждите грешки, защото за него те са израз на личното му превъзходство.
Чуждата грешка е пиедесталът, на който критикарът поставя своето величие.

Критикарът не се интересува от причините за грешката, не извежда полза от грешката, не проявавя съчувствие към прегрешилите, няма прошка, няма уважение.
Чуждата низост издига моята праведност, е мотото на критикара.

Примери за интелигентнен критикар: Иван Бедров, Иво Инджев

Критикар

Същото като горното, но без проява на интелигентност.

Пример за критикар: Ангел Грънчаров

Професионалистът

Може да ми се чудите на акъла, но това е един от видовете блогъри, които аз най-ценя и уважавам.
Като казвам „професионалист“ нямам на ум професионалният блогър, а онзи професионалист, който е изнесъл предприемаческият си дух в Интернет, следвайки нуждите и пазара.

Блогърът професионалист е обикновено доста интелигентен и себеотдаващ се.
Преценил Интернет пространството като евтино поле за пазарно присъствие, блогърът професионалист се отличава с умерена алчност 😀 и творческа мисъл.
Не е изключено ако попаднете на такъв, да ви бъде предложена безвъзмездна помощ, или дори да се опитат да ви предложат да им станете колеги и да печелите заедно, едни такива ГОЛЕМИ ПАРИ, дето никъде не се правят с толкова малко труд.

Примери за професионалисти: Огнян Младенов, Пламен Петров, Тодор Христов

Знам как се пише добре и го правя

Ако си мислите, че този вид блогъри са на изчезване, ще ви зарадвам с мнението си и ще ви върна надеждата.
Има ги все още, и то в прилично количество.

Добре пишещият блогър е най-често високо образован, интелигентен, с високи нравствени, културни, морални и духовни ценности.
Той чете чуждото, но не за да го преразкаже, а за да намери своето в него.
Пише с лекота и вярва, че напъването при раждане помага само в родилните домове.

Обича красивото, критиката му е приятна, с чувство за хумор и уважение.
Обича и милее за Българското.

Мога да продължа в този дух на възхищение, но е уморително и вредно.

Пример за този вид блогъри: Блогуващият с птици
Моля допълнете в коментарите този пример, с вашите любими блогъри.

– – –

Има още няколко вида блогъри, които ще поставя в раздела Защото и другите пишат.
Няма да ги коментирам.

Ако мислите че съм пропуснал много важен блогърски вид, драснете един коментар и не забравяйте да дадете връзка, потвърждаваща примера ви.