Труден

много труден...

Какво се случва в България? Кой е победителят?

03 март 2013

Преди четири години заприличах на смешник във Facebook с моите призиви да не се гласува.
В този мой блог също писах защо няма да гласувам и защо не трябва да се гласува.
Това , което се случва сега, можеше да се случи преди 4 години, и да не бъде аранжирано от политическите хиени, а от народа.
Тази политическа криза можеше да се случи тогава и да спести четири години мъки.

Още не е късно, но за да направим нещо добро за България, трябва да знаем какво се случва сега.
България е в процес на добре обмислена и подредена политическа криза.
Съжалявам, че ще разочаровам някои горещи глави, но народът пак е използван.

Не съм добър в политическите и задкулисни анализи, и няма да се впускам в подробности, защото и вие не сте добри в разбирането на политическите игри.
Но и не трябва, и не е обидно, че нямаме лукавостта и лисичето мислене на политиците.
Прочети до края »

Какво трябва да искаме?

23 февруари 2013

Преди няколко дни написах непретенциозната писаница “Има ли алтернатива политическата система?”
Коментарите във Facebook ме наведоха на по-дълбоки размишления като какво трябва да искаме?

1. Трябва да искаме по-голямо самочувствие!

“Ние ли сме най-умните, че да направим нещо, дето никъде по света го няма?”
“Много по-умни и по-напреднали от нас не са го направили, та ние ли ще го направим?”
“Дай ми пример, къде има такова нещо, че и ние да го направим.”

С такова мислене не се твори, а се копира. Тези които нямат самочувствие стават плагиати.
Това е робско мислене, ратайско мислене, стадно мислене, самоунижение и самопризнание в интелектуална непълноценност.
Та, първото нещо което трябва да поискаме е самочувствие на творци.
Трябва да искаме за себе си смелост за новаторство, да бъдем пионери, които не се страхуват от присмеха и размахнатия пръст на ГОЛЕМИТЕ.
Имаме го в кръвта си и някога сме били такива пионери. Обогатили сме света със славянската писменост.
Не сме се страхували и не сме се срамували да приемем нещо отхвърлено, да го направим свое и да го дадем на света.
Нашата смелост и необременено мислене е обогатило световната културна съкровищница.
Прочети до края »

Има ли алтернатива политическата система?

19 февруари 2013

Много от нас са си задавали въпроса има ли алтернатива демокрацията, от която светът все повече страда.
Аз я наричам партийно-капиталистическа демокрация. И може да ви се струва неграмотно подобно определение, но отдавна няма грамотна демокрация.
Има капитал, който управлява чрез партии.
Колкото повече партии, толкова по-добра е илюзията за избор.
Народът отдавна не избира и не управлява.

Народът гласува за избраните от капитала партии.

Какво се случва по света и у нас?
Парите създават свои партии и свои слаби опоненти, и ги връткат през четири години.
Народът гласува, ако не за едните – за другите, а те всички работят за капитала, не за народа.
Системата е такава, че позволява на парите да ръководят политиците.
Дизайнът е такъв, че парите да имат власт, не народът.
Не се опитвам да правя евтини комунистически внушения.
Опазил ме Бог от тази болест.
Капиталът е добър, когато на народа му е добре.

Има ли спасение от тази система?
Прочети до края »

666

15 февруари 2013

Публикувам тук, в личното си списание, един текст който е качен в Truden Web Site на 4.09.2003 г.
Мисля, че така публикуван ще е по-лесен за намиране.

666

Човек живее в три свои същности,
четвъртата на Живот е богата.
ΚΏΣΜΟΣ, ΘΈΛΗΜA, ΈΡΩΤΑΣ
Четвъртото е Душата ви Свята.

Тези три гръцки думи, с по шест букви (на този език е писано Откровението на Иоана), са точното определение на човека.
Затова и Иоан казва, че са числото на човека. На много места е преведено “…и те са число на човек”, но не е верен този превод.
Пропускат да поставят определителния член…

Защо тези думички са дявола и са човека?

КОСМОС е МАТЕРИЯ. И това е първата човешка същност – тяло.
Човек когато погледне или усети тялото си, вижда и усеща Себе Си.

ТЕЛИМА значи ЖЕЛАНИЕ. И това е втората човешка същност.
Човек живее само и поради желанията си. Човешкия живот е низ от негови желания.
Без значение осъществени или не. Човек е ЖЕЛАНИЕ във втората си същност.

ЕРОТАС е ЛЮБОВ. Но не Любов, а любов.
ЕРОТАС е чувствената любов, която избира кого да хареса и него да обича.
ЕРОТАС е човешката любов.
ЕРОТАС е сексуалната любов.
ЕРОТАС е ЧУВСТВА.

От човешката любов (ЕРОТАС) произхождат всички човешки чувства,
като ревност, омраза, страх, задоволство, неудоволетвореност и прочие.

Това е третата човешка същност.

Четвъртото е Душата(Бог), която я има във всеки, но затрупана от горните три, тя остава непозната за човека.

Знам, че много от вас няма да се съгласят с мен.
Нека преди това да се отнесем към Библията.

Иов 1:12 И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

И дявола започва делата си срещу Йов.
Кои са делата му?

1) Отне му се богатството. Това, което в материалния живот Йов е ЖЕЛАЛ – ΘΈΛΗΜA
2) Отнеха му се най-любимите(децата) на сърцето му в земния живот, към които изпитваше най-голяма любов – ΈΡΩΤΑΣ

Но понеже Бог беше казал “само на него да не туряш ръка”, дяволът не посмя. А когато получи това разрешение:
3) посегна се и на тялото на Йов – ΚΏΣΜΟΣ

И във всичко това Йов устоя, защото четвъртото в него (Душата обърната към Бога) беше най-силното.

Две хиляди години човек загуби в търсене на 666, а те са в него.
Две хиляди години човек загуби в търсене на Бог, а Той е в него.
Обърнете се към Четвъртото във вас, за да намерите Бог.

Николай Сисоев – Труден

Из “Трудни Разговори” (Стойността на Смъртта)

13 февруари 2013

Започнах книга с работното заглавие “Трудни Разговори”, та пускам малък откъс от нея, с надеждата да ми кажете как харесвате стила, постройката и подходът ми към онова, което се опитвам да кажа.
Чете ли се лесно и поддържа ли интереса.
Приемам всякакви критики и предложения
И много важен въпрос: уместно ли е двамата разговарящи да са “атеистът” и “мъдрецът”?
Питам, щото не искам някой атеист или мъдрец да се почувства обиден

***

„Кажи нещо за смъртта“ – гледайки в чашата с уиски, тихо като със заглушител изстреля дълго премълчавания въпрос  атеистът.

Въпросът за смъртта е всъщност краят на една дълга мисъл.  Тя може да изглежда светкавично кратка („смъртта?“ – винаги с въпросителен) но започва от първия спомен, минава през всичко хубаво което човек помни, спира се в днес и уверено(!) продължава към далечното бъдеще.
И ако трябва да сме още по-точни,  човек никога не поставя смъртта  в някакво бъдеще.
За него смъртта е нещо чуждо, нещо което не се вмества в бъдещето, защото бъдещето е далечно продължително време. Толкова далечно и продължително, че смъртта не се вижда там, а щом не се вижда, значи не присъства.

Мъдрецът се намести по-удобно на стола, уби една муха, която ближеше нещо сладко по тезгяха и махна на бармана:
„Едно bloody mary, и напълни това нещо с черен пипер“ – посочи към пиперницата, и за по-сигурно чукна с пръст по нея.
Обърна се към атеиста и попита:
„Какво за смъртта? За моята или за твоята?“
„Има ли разлика?“ – не се учуди на въпроса му атеистът. Такива мъдрости не го впечатляваха.
„Ние сме различни с теб. Животът ни е различен и смъртта ни е различна.
Нали знаеш, че хората те оценяват и ти отвръщат според делата. За злобата получаваш злоба, за доброто – добро, за любовта – любов. Защо мислиш, че смърта е по-различна от хората?“
Прочети до края »